— Предайте на Гакона, че сме готови.
Чавес кимна и Уилямс протегна ръка към слушалките, за да се свърже по секретна линия с „Далекоглед“ — модифициран „Боинг 707 Е6-Мъркюри“. Самолетът всъщност беше подвижен команден и контролен център, който кръжеше на височина девет километра над силоза. Тази нощ към екипажа от двайсет и двама души се бе присъединил и контраадмирал в ролята на старши офицер за извънредни ситуации. При нападение срещу САЩ, унищожило наземните центрове за управление на ядрените сили в Пентагона, базата „Офът“ в Небраска и Обект Р в планината Рейвън Рок в Пенсилвания, старшият офицер за извънредни ситуации в „самолета на Съдния ден“ поемаше контрола.
— „Далекоглед“, тук център за управление на изстрелването, край.
— Център за управление, тук „Далекоглед“, чувам ви ясно, край.
Пред командния пулт в самолета седяха полковник и капитан. Освен този пулт имаше още много, на които екипажът следеше комуникациите на честоти от свръхвисоките до свръхниските, толкова важни за поддържане на връзка с атомните подводници. Всеки от двамата офицери имаше свой ключ, трябваше да ги използват едновременно, за да разрешат удар с ядрено оръжие.
— „Далекоглед“, дайте команда за изстрелване по моя заповед. Пет, четири, три, две, едно, пуск.
Полковникът и капитанът си кимнаха и завъртяха ключовете. Кратък сигнал активира компютрите в центъра за управление.
— Тук „Далекоглед“, сигналът предаден, край.
Тежащият сто и десет тона бетонен капак на силоза се плъзна по релсите и откри ракетата.
— Прието, „Далекоглед“, имаме запалване, край.
Двигателят с твърдо гориво на първата степен блъвна гръмовно пламъците си и трийсеттонната ракета се издигна величаво в утринното небе.
Четири хиляди километра на север от центъра за управление Тайлър Джаксън, бившият колега на Къртис, гледаше екраните пред себе си в центъра за управление в Гакона. Лошото му предчувствие се засилваше.
— Миля и половина височина, скорост деветстотин мили в час… всички системи в границите на нормата…
Гласът на капитан Чавес звучеше развълнувано. Огромният двигател „Тиокол TU-122“ даваше почти сто тона тяга, тласкайки ракетата към йоносферата с дългата огнена струя.
— Мах едно… имаме свръхзвукова… първата степен работи нормално… отделяне на първата степен… имаме запалване в двигателя на втората степен… височина петдесет мили… всички системи в нормата.
Под големите снежинки, сипещи се върху Гакона, големите дизелови генератори работеха с пълна мощност, за да захранват с енергия трийсетте бункера с предаватели. Имаше по дванайсет предавателя в бункер, всеки от тях с мощност десет киловата в радиочестотите. Предавателите бяха свързани с високочестотните диполни антени, настроени на десет мегахерца. Тайлър Джаксън наблюдаваше как ръководителят на експеримента в Гакона насочи смайващите три милиарда вата електромагнитна мощност към йоносферата в точка от траекторията на ракетата, която вече летеше с 16 000 километра в час. Шейсет мили над Гакона слой от йоносферата се нагря до 40 000 градуса и породи бушуващ поток от плазма. Мощният излъчвател издигна на пътя на ракетата трийсет квадратни километра от земния щит срещу радиация.
— Тук център за управление Ванденберг, до всички контролни пунктове. Загубихме връзка с ракетата… нямаме сигнал… ракетата се отклони на шейсет градуса от курса… движи се по нов курс сто и двайсет градуса.
Тайлър Джаксън не си позволи да ахне. Еднотонната глава на ракетата се бе насочила към Северна Корея.
50.
Гватемала
Мобилният телефон в таксито на кея звънеше напразно.
Родригес стисна устни, ядосана от нелепото решение на Уайли да търсят от Вашингтон кой да им свърши работа в Пуерто Кецал. Опитваше да се свърже с криптирания телефон още от четири сутринта, но не знаеше нищо за О’Конър и Вайцман. Времето в Лангли беше с един час напред от Гватемала и Родригес знаеше, че Уайли скоро ще иска отговори. Тя набра номера отново и този път чу сънлив глас: