— Ракетата е паднала някъде около Марианската падина, така ли?
— Малко на север от нея.
— Тогава майната му. Просто отричайте. Няма да намерят нищо на такава дълбочина и журналистите ще загубят интерес.
— Сър, това зависи от решението на Пентагона, може би и на Белия дом.
— Които не могат да различат дясно от ляво. Обади се на секретарите за връзки с медиите и им подскажи какво да правят, като подчертаеш от кого е предложението. Искам и да изпратите леководолази на езерото Атитлан. — Уайли показа на Дейвис разпечатката от имейла на Феличи. — Ернандес беше опитен гмуркач и подозирам, че не е купил снаряжението, за да се забавлява с подводен риболов. Нещо ново за Тутанкамон и Нефертити?
Дейвис завъртя глава.
— Нашият човек наблюдава кораба, но никой от двамата не е слизал на брега.
— Що за глупости! Ще говоря с Рамирес по видеовръзката. Искам отговори.
51.
Платата на Гватемала
На шумната автогара в Ескуинта, провинциален град със седемдесет хиляди жители на границата между тихоокеанската равнина и платата, Алета и Къртис се прехвърлиха в още по-пъстър и по-претъпкан автобус. След половин час той вече боботеше измъчено нагоре по тесния криволичещ път, навлизащ в планините. Къртис поклати глава, когато шофьорът започна да изпреварва друг автобус. Раздрънканите возила доближиха едно до друго завой, но изведнъж насреща им се появи микробусче, което се навря чак в храстите край пътя, за да избегне катастрофата. Няколко момчета на най-задната седалка в автобуса се развикаха весело.
— В тази страна има ли шофьорски изпити — промърмори Къртис, — или книжките ги раздават като награда за по-големи покупки в магазина?
Алета се усмихна.
— Свиква се. В Панахачел продават тениски с надпис отпред „Оцелях“ и снимка на такъв автобус на гърба. Ще ти купя една.
— Първо да пристигнем там.
Къртис се наведе към нея, за да мине по-лесно селянин, стиснал прасенце под мишница.
Добраха се до Панахачел в късния следобед. Наместиха раниците на гърбовете си и тръгнаха по павираната главна улица. Яркочервени триколки бръмчаха напред-назад в търсене на пътници. Шарени постелки и черги се редуваха с рокли и панталони на стърчащи пръти под навесите на магазинчетата. Кабели провисваха на оплетени снопове като спагети между стълбовете. Чудесни ухания на подправки и току-що смляно кафе насищаха въздуха. Къртис не забравяше да проверява за подозрителни лица тълпата, докато вървяха по „Авенида Сантандер“ към брега.
Стигнаха до настлана с каменни плочи пътека, която се спускаше към пристана, подминаха дебело старо дърво и езерото Атитлан се ширна пред погледите им. Над южния бряг отсреща вулканите Толиман и Атитлан се извисяваха над три хиляди метра. Около върховете им се стелеха облаци и подлъгваха, че вулканите ще изригнат всеки момент. По̀ на запад беше третият вулкан Сан Педро, надвиснал над градчето, което му бе дало името си.
— Колко искаш до Сан Маркос? — попита Къртис на испански стария лодкар.
— Осемдесет кецала… от тебе. Но от хубавата дама — седемдесет.
Къртис се засмя.
— Как се казваш?
— Фидел.
— Добре, Фидел, да потегляме.
Къртис намести раниците под платнения навес и хвана лодката здраво, за да стъпи в нея Алета. Старецът зави майсторски почти на място и излезе в езерото между два паянтови кея.
Само бръмченето на двигателя и редките глухи удари на носа в малките вълни нарушаваха безмълвното величие на водния простор.
— Може ли да те попитам нещо? — подхвана предпазливо Къртис. — Идването тук навява ли ти лоши спомени?
— Опитвам се да мисля само за хубавите дни. Стига ми да намерим третата статуетка и да отидем в Тикал преди зимното слънцестоене. И баща ми би постъпил така.
— А имаме само три дни…
След четиридесет минути заобиколиха малък нос и лодкарят намали оборотите на двигателя.
— На пристана ни чака Хосе! — развълнувано посочи Алета.
— Шаманът ли? А как е научил, че идваме? — наежи се Къртис.
— Защо да не е съвпадение?
Арана им помаха с ръка, а Фидел му подхвърли въжето на лодката.
— Много ти благодаря — каза Къртис на стареца и му даде двеста кецала.
Лодкарят бръкна в джоба си за ресто.
Къртис отказа:
— Не, всичко е за тебе.
— И аз много ти благодаря!