— Не! Не! Нашествениците от Калакмул стигнаха до подножието на нашата пирамида. Надделяват над воините на моя баща… намушкват ги, обезглавяват ги. Колкото и храбро да се бият, враговете побеждават. О, не! Вече тичат нагоре по стъпалата към нас… Не!
Къртис намери бар „Буда“ недалеч от брега и прецени откъде би могъл да се измъкне, ако стане напечено. Над главния вход се развяваше тибетски флаг. Статуи и изображения на Буда придаваха азиатски дух на кафеникавата сграда в испански стил. Вътре пък се намираше внушителната дървена статуя на Буда, използвана във филма „Апокалипсис сега“. Къртис огледа хората в полутъмния бар на първия етаж и скоро се убеди, че са обикновени туристи, които играят билярд и пушеха марихуана. Качи се в ресторанта на втория етаж.
И тук широките ниши със седалки във формата на подкова бяха пълни с туристи и местни хора. Къртис веднага разпозна Дженингс, седнал в дъното до момче, което не беше на повече от петнайсет години. Йезуитът отпиваше уиски, пред момчето имаше чаша кока-кола, но Къртис се зачуди още какво ли може да е сипано в нея.
Качи се и по следващата стълба към бара на покрива. Тук също гъмжеше от туристи. Сладникавият тежък дим на марихуана се кълбеше над терасата, където двамата бивши „тюлени“ стояха с гръб към Къртис. Единият имаше и брадичка, но военният им навик да се подстригват късо беше твърде издайнически. Къртис се върна на долния етаж, където Дженингс носеше към масата си следващата чаша уиски и още една кока-кола. Гърбът на Къртис настръхна, когато видя йезуита да гали момчето по бедрото. У него напираше желанието да пребие Дженингс, за да отърве хлапака, но се сдържа. Излезе на главната улица и тръгна покрай минувачите, излезли на късни покупки, и неизменните червени триколки.
Стигна до края на стръмнината, без да се задъха. Постоя до едно магазинче, колкото да огледа хората по зле осветения площад и разположението на голямата бяла църква. Предположи, че Дженингс се е настанил в къщичката отстрани. Обиколи по края на площада зад палмите и градината на черквата и доближи къщата.
Бравата се оказа съвсем проста и след малко той затваряше отвътре дъбовата врата. Включи фенерчето и започна да претърсва усърдно жилището на йезуита. В чекмеджето на масата и в шкафовете на миниатюрната кухничка нямаше нищо интересно. В банята — също. Но когато надникна в килера, видя веднага леководолазното снаряжение. Качи се по тясната стълба в спалнята на втория етаж. Долу в гардероба имаше кутия с ключалка, която не го затрудни. Намери цяла купчина броеве на списанието, издавано от NAMBLA — Североамериканската асоциация за любов между мъже и момчета. Дженингс бе написал и „голям симпатяга“ върху снимката на корицата на най-новия брой.
Къртис остави кутията на мястото й и вдигна глава към капака, през който можеше да се провре на тавана. Дръпна единствения стол под капака, хвана се за ръбовете на отвора и се издърпа нагоре. Лъчът на фенерчето се плъзгаше по купчинки миши изпражнения между гредите на покрива. В дъното на тясното пространство обаче забеляза три прашни кутии. Къртис се провря натам. Недокоснатият прахоляк показваше, че кутиите не принадлежат на Дженингс. Отвори първата. Дневниците бяха десетки. Къртис прелисти сложения най-горния. Последната дата предшестваше с една година бягството на Фон Хайсен. Дали един от дневниците липсваше? Отвори втората кутия, после и третата. В нея бяха дневниците от годините, когато Фон Хайсен бил комендант на Маутхаузен. Къртис побърза да намери дневника от 1938 година. След пет минути подсвирна неволно, щом прочете какво бе написал есесовецът за посещението на Химлер в лагера.
„Химлер е много доволен от начина, по който отбелязахме рождения ден на фюрера. Екзекутирахме четирийсет и осем еврейски отрепки в чест на броя на годините от славния живот на фюрера.
Химлер ме поздрави за безупречната организация в концентрационния лагер Маутхаузен и сподели с мен, че е възможно да разгледат повишението ми в щандартенфюрер!
Всичко е готово за медицинските експерименти на доктор Рихтоф.
Химлер разреши да премахнем негодника Вайцман. Качихме Вайцман по стълбата и се разправихме с него. Неговата кучка и малките изчадия ще бъдат сред първите «пациенти» на доктор Рихтоф.“
Но как изпратените от Мосад хора бяха пропуснали дневниците? Къртис се сещаше само за едно смислено обяснение. Когато научили, че са изтървали Фон Хайсен за малко, те просто са продължили преследването.
Взе дневника, уличаващ Фон Хайсен за масовия разстрел, и се спусна обратно в спалнята. В нощното шкафче до леглото намери и последния дневник. Под корицата му пък откри картата от кора на хуун, която Фон Хайсен бе взел от Ариел Вайцман преди толкова десетилетия.