Зарадва се на находката, но тъкмо започна да преглежда дневника и чу прищракването на ключ в бравата на входната врата.
Алета се обливаше в пот и потрепваше върху възглавниците. Шаманът знаеше, че е време да я върне в настоящето.
— Сега излизаш от онази стая — заговори й тихо. — Връщаш се в каменния коридор… затваряш вратата зад себе си. Вече си спокойна…
Дишането й стана равномерно почти в същия миг.
— Едно… две… три — изрече Арана.
— Сънувах ли? — попита Алета.
Шаманът се усмихна и завъртя глава.
— На мнозина им се струва, че са сънували, но не е така. Ти се върна в част от свой минал живот и има няколко причини да преживееш отново онези дни.
Арана почака мълчаливо Алета да си върне нормалното състояние. Откъм езерото подухваше хладен ветрец. Тук ги нямаше светлините на големия град и звездите изглеждаха много по-ярки и безбройни… както ги бяха виждали и маите преди векове.
— Научи ли нещо? — попита накрая Арана.
— Лъчите… трите статуетки бяха сложени върху Пирамида I, IV и V… но не видях накъде сочеше последният лъч, след като мина през третия кристал.
— Вече знаеш от кои пирамиди се е състояла матрицата и това е достатъчно, за да намериш третата статуетка. Ако успееш да сложиш и трите на местата им преди зимното слънцестоене, ще имаш шанс да намериш и кодекса.
— Не е много вероятно, защото остават три дни — промълви Алета.
— Как се чувстваш сега?
— Все едно съм се отърсила от тежък товар.
— Значи успяхме с пречистването — засмя се той.
— Не разбирам обаче значението на златната раковина с очертания на ключалка в средата… — промърмори Алета.
— Съвсем скоро ще се изясни и нейното значение, и значението на равновесието — уклончиво каза наследникът на древните маи.
Монсиньор Дженингс се озърна припряно, преди да покани момчето в къщата.
— Седни, Едуардо, настани се удобно — посочи му дивана срещу стълбата.
Отиде в кухничката, сипа си щедра порция „Чивас Регал“ и солидна доза от най-евтиния „Джони Уокър“ в чаша с кока-кола за Едуардо. Седна до момчето и се полюбува на стройното тяло с жилави мускули, докато отпускаше длан върху бедрото му.
— Сто кецала — равнодушно отсече Едуардо.
— По-късно — тръсна глава Дженингс, хвана ръката му и я придърпа към издутината на панталона си.
Момчето си дръпна ръката.
— Сто кецала… иначе няма да го бъде.
— Колко искаш за цяла нощ? — задавено попита Дженингс и извади портфейла си.
— Петстотин кецала.
С тези пари Едуардо можеше да изхрани братята и сестрите си две седмици.
— Ето ти сто, останалото после.
Дженингс му даде зацапана банкнота във вишнев цвят. Струйки пот се стичаха по увисналите му бузи. Дръпна надолу ципа си и едновременно опипваше Едуардо, за да го възбуди. После наведе главата му към вече коравия си пенис.
Къртис ги снимаше от спалнята. Имаше съмнения дали и при такива доказателства католическата църква би предприела някакви действия срещу йезуита, но се зарече пред себе си, че ще изпрати дебелака да изгние в затвора, каквото ще да става. Не можеше да се бави повече тук. Дженингс беше изцяло обсебен от удоволствието и Къртис слезе плавно и безшумно по стъпалата.
Върна се на пристана при Фидел с двата дневника на Фон Хайсен и картата.
— Фидел, сега те моля да ме откараш до Санта Крус и да ми покажеш магазина за водолазни принадлежности.
Разбира се, магазинът беше затворен в този час, но Къртис се надяваше с достатъчно пари да преодолее и тази пречка.
— Добре — усмихна се старецът и отдалечи лодката на заден ход от кея.
Наблизо Ханк Сандърс — единият бивш „тюлен“, стоеше на балкона на стаята си в „Микасо“ и оглеждаше околността с мощния бинокъл за нощно виждане. Взря се в лодката и я проследи, докато се насочваше към Санта Крус на северния бряг.
— Ей, Мич, ела да погледнеш онзи тип с лодкаря. Прилича ли ти на нашия човек?
— Трудничко е да му видиш лицето дори с тази оптика — каза Мич Крофърд след малко. — Но ако е той, накъде е отпрашил толкова късно?
След двайсетина минути научиха отговора. Бившите „тюлени“ видяха как лодката спря до кея точно под магазина за водолазни принадлежности.