Този път Крофърд наблюдаваше връщането на малката ланча в Сан Маркос. Фидел и Къртис качиха купеното снаряжение в къщата, където Алета още разговаряше с Хосе.
— И лодкарят ще пренощува там. Ще се гмуркат, ясно е — каза Сандърс.
— Няма да е през нощта — предположи Крофърд, зает да точи водолазния си нож. — Иначе щяха да оставят всичко на кея. Ако бързат, ще излязат в езерото още рано сутринта. За нас е все едно, нашата лодка също е натоварена. — Татуираният здравеняк се изплю през балкона. — Изобщо няма да усетят как ще им видим сметката.
Къртис седна в единия край на скамейката.
— Нося истинската карта от кора, която е имал дядо ти — съобщи спокойно. — Намерих я в един от дневниците на Фон Хайсен, останали в къщата, където сега е Дженингс. Имаше водолазно снаряжение.
— Офейкал е много набързо — каза Алета.
— Да, някои хора има защо да се плашат от Мосад.
— Как мислиш, дали са го хванали?
— Фон Хайсен май е най-възрастният виден нацист, доживял до наши дни. Щеше да се разчуе, ако го бяха спипали. На тавана в къщата до църквата има още три кутии с дневници, но ще отложим малко прибирането им. Сега виж това.
Той разгъна грижливо древния лист.
— Посоките са отбелязани… — прошепна Алета.
— … и линиите се пресичат точно до онова място. — Къртис посочи малкия скалист нос на около километър от тях. — Някой, може би дядо ти, е добавил в долния край на картата гръцката буква „фи“ и още една чертичка.
— Фон Хайсен може да е взел статуетката… ако поначало е била в езерото.
— Личи, че е проучвал езерото, но няма смисъл да гадаем дали е знаел за съществуването на третата статуетка. Има само един начин да проверим.
И двамата се обърнаха към Арана.
— Ако е речено да се случи, значи ще се случи — безстрастно ги увери шаманът. — Кога ще се гмуркате?
Къртис погледна часовника си.
— Не остава много до полунощ, а денят беше тежък. Правилата за безопасност налагат първо да поспим, пък и така ще имаме време да свикнем малко по-добре с надморската височина.
52.
Езерото Атитлан, Гватемала
Фидел чакаше в лодката, когато Къртис и Алета слязоха по пътеката, вече облекли неопреновите костюми за гмуркане. Езерото беше гладко като стъкло, трите вулкана розовееха със зората.
Сандърс остави бинокъла за нощно виждане и отиде да събуди партньора си. Време беше да изпълнят задачата.
Къртис и Алета се заеха с бавна и прилежна проверка на всяка част от снаряжението: бутилки с дихателна смес, регулатори, датчици за налягането, сензори за дълбочина, компаси, тежести, подводни фенерчета и лампи. Къртис се увери, че калъфът с ножа на Алета е закрепен добре, тя направи същото с неговия.
Фидел подкара лодката към посоченото му място на петдесетина метра от края на малкия нос, вдаден в езерото. Къртис измери ъглите към трите вулкана и направи изчисленията.
— Десет метра натам, Фидел — протегна ръка на северозапад.
Още няколко минути мереха и се местеха, накрая Къртис реши, че са достатъчно близо до целта и показа на лодкаря две по-големи здания на отсрещния бряг:
— Старай се лодката да остане в същото положение спрямо онези сгради. Готова ли си? — попита той Алета.
Тя кимна.
Седнаха на планшира и си сложиха големите жълти плавници. Алета повтори жеста на Къртис със събрани палец и показалец — „Добре съм, ти добре ли си?“ на езика на жестовете при гмуркачите. Къртис намести регулатора в устата си, хвана маската си с едната ръка, с другата притисна към гърдите си маркучите и цопна с гърба напред. Алета по навик огледа има ли нещо опасно наблизо и го последва в студената тъмна вода. На три метра под повърхността спряха да проверят за мехурчета, показващи неизправност в дихателните апарати.
Къртис местеше лъча на силното фенерче и търсеше някоя издатина на носа. Водата оставаше съвсем бистра, докато се спускаха. Оказа се, че носът се спуска почти отвесно, но на дълбочина петнайсет метра Къртис видя с облекчение, че скалата продължава водоравно в подобие на малко плато. Двамата с Алета стъпиха на дъното и едър черен рак защъка настрани, вдигайки облачета сивкава вулканична пепел. Къртис откачи от пояса с тежестите дълга намотка бяло найлоново въже. Хвана единия край и даде намотката на Алета, за да закрепи тя другия край на дъното. Къртис се отдалечи на пет метра и заплува в кръг, като използваше класически похват за претърсване на малък терен. Лъчите на фенерчетата пронизваха мрака и осветяваха отделни късчета от странния подводен пейзаж, натъкваха се ту на чист камък, ту на подводни растения и рехави водорасли. Случваше се да срещнат за миг и голяма риба.