В първата обиколка не намериха нищо интересно и Къртис подръпна въжето, за да пусне Алета още пет метра от него. Направи следващата обиколка. Пак нищо. Измина и още по-голям кръг. Откъм вътрешността на езерото дъното пак пропадаше надолу и при спускането там дълбочината беше двайсет метра, но Къртис продължаваше да плъзга лъча на фенера. Когато се върна към носа, дъното се издигна до осемнайсет метра, после и до шестнайсет. Изведнъж видя входа на пещерата — малък и тесен. Доближи скършените водорасли отпред. Не можеше да прецени кога се е случило, но някой очевидно бе влизал в пещерата.
На пристана в Сан Педро наемниците на ЦРУ проверяваха своето снаряжение.
Къртис дръпна въжето три пъти, за да повика Алета. Показа й входа и закачи на пояса си свободния край на въжето, за да намерят лесно изхода по него, когато се връщат. Вмъкнаха се през процепа и попаднаха в същинска пещера. Алета се озърташе смаяна. Нямаше го равното дъно, тук-там сталагмити се издигаха от пода толкова, че се съединяваха със сталактитите над тях и образуваха колони. Струваше й се, че са навлезли в подводен град. Малко по-нататък вулканичната скала се издигаше и дъното ставаше все по-плитко. Къртис даде знак да изплуват. На дълбочина шест метра спряха за три минути, за да не рискуват с кесонната болест.
— Вярваш ли на очите си?! — възкликна Алета и гласът й закънтя в огромната кухина.
Къртис предположи, че дълго преди нахлуването на езерото от цепнатини по-нагоре са се просмуквали струйки и капки, може би в продължение на милиони години. Водата бе носила разтворен варовик и вулканична пепел и калцитът бе образувал постепенно изумителните шарени форми в тъмночервено, пурпурно, синьо, кафяво и жълто.
Къртис се издърпа върху варовиковия ръб и помогна на Алета да излезе от водата. Свалиха бутилките и плавниците и се захванаха с търсенето. Плоската издатина се проточваше стотина метра, преди да потъне отново в кристалночистата вода на пещерата.
— Докъде ли стига това?
Къртис вдигна рамене.
— Такива пещери понякога са много големи. От другата страна на границата — в Мексико, има една, която е дълга повече от 150 километра.
— Внушително скривалище. Линиите на картата помагат ли ти да се ориентираш и тук?
Къртис вдигна пред очите си сложения на китката му компас, задържа ръката си неподвижна и плъзна лъча на фенерчето по стената. В един миг замря.
— Виж! Ей там, горе! — Светлият кръг беше спрял два метра над главата на Алета. — Без картата не бих се досетил да погледна, но има друга издатина.
Стъпи във вдлъбнатина на разядения варовик и се покатери върху тесния ръб, откъдето се влизаше в по-малка пещера. Къртис се провря навътре и огледа неравния под. До едната странична стена лъснаха четири метални кюлчета, белязани с орела и пречупения кръст на Третия райх.
Алета се подаде през отвора и ахна.
— Част от престъпното богатство на Фон Хайсен — каза намръщеният Къртис.
Знаеше, че златото най-вероятно е от изтръгнатите златни зъби и откраднатите накити на хиляди избити евреи.
— Но защо ги е зарязал тук? Може би не е имал време да се гмурне, за да ги вземе.
— Така трябва да е било, щом не е отнесъл и кутиите с дневниците от къщата. А това злато… Всяко кюлче тежи около 400 унции, значи струва над 400 000 долара по текущи цени. Пред очите ни има злато за поне милион и половина долара. Кой знае колко е отнесъл със себе си. — Къртис продължаваше да разглежда пещерата. — Но от статуетката няма и следа.
— Според тебе дали би могъл да я открие?
— Съмнявам се. Фон Хайсен е водил дневниците си много старателно. Последните му бележки са от деня, преди да избяга. Не споменава нищо за статуетката.
Къртис пак освети отсрещната стена.
— Погледни пода по-внимателно! — дръпна ръкава му Алета. — Едва се виждат очертанията — това е черупка на наутилус! Помниш ли бележките на моя дядо?
— Редицата на Фибоначи… търсете знака „фи“.
— Точно така!
Алета не забравяше, че издълбаната в пода фигура е била свещена за много цивилизации. Освен това черупката растеше по спирала, чиито измерения съответстваха на числовата редица на Фибоначи. Изображението на пода й напомни думите на върховния жрец: „Човек, който е сред нас и днес, ще се завърне да разкрие тайната. Но за да успеят хората от идните дни, ще се опират на поредицата числа, която е в основата на самата вселена…“. А буквата „фи“ обозначаваше редицата на Фибоначи, тоест „златното сечение“ — именно то беше в основата на цялата вселена.