— Мистично бръщолевене на сбирщина диваци — ехидно каза Уайли. — Доктор Джаксън, дали не пропускате и факта, че дотогава иранците ще са създали атомна бомба?
Уайли вече бе решил да пенсионира възможно най-рано застаряващия учен. Изправи се и обходи с поглед лицата на трийсетината военни и цивилни участници в съвещанието.
— Наскоро медиите избълваха куп глупости — започна той — как сме щели да ударим с ракета Северна Корея. Наредих да започне разследване и не се съмнявайте, че когато узная кой подхвърля на журналистите сведения за секретни изпитания, ще му се иска да не се беше раждал. Всички вие сте подписали декларацията за работа със секретна информация и най-лесният начин да си съсипете живота е да нарушите задълженията си. Придържаме се към официалната версия — това съоръжение е само за мирни цели. И не обсъждаме с външни хора нито разузнавателна информация, нито тайни операции.
Точка по въпроса!
Щом излезе от залата, Джаксън тръгна право към кабинета си. Този експеримент можеше да се окаже много по-опустошителен от опита с първата водородна бомба. Все някак трябваше да насочи вниманието на света към безумието на „Операция Ефир“.
54.
Езерото Атитлан, Гватемала
Сърцето на Алета заби още по-силно, когато ножът в ръката на Къртис очерта целия правоъгълник около изображението на черупката. Правоъгълник, чиито страни също бяха в съотношението, обозначено с „фи“ — 1 към 1,618.
— Черупката на наутилуса е едно от най-добрите инженерни постижения на природата — отбеляза Къртис и прибра ножа в калъфа. — Когато започва да гради нов дял, запълва предишния с газ и го запечатва със седеф. Много находчиво.
— Логаритмична спирала — добави Алета. — Всеки нов дял е в същото съотношение спрямо предишния.
Къртис бе изчовъркал докрай мазилката на маите, която дядо й бе намирал и в Тикал, но както и да се опитваха да надигнат каменния къс, не успяваха. Алета пъхна върха на ножа в едва забележимата дупка с форма на ключалка по средата на символа и трепна — задейства се някакъв механизъм отдолу и тежкото парче варовик потъна бавно в пода, после се хлъзна встрани в оставената за него кухина. Големите бронзови лагери бяха неподатливи на корозия.
— Как ти хрумна да го направиш? — учуди се Къртис.
— Много време ще загубим в обяснения. Виж!
Пръстите на Алета се впиха в ръката му. На дъното на дупката беше третата статуетка, в светлината от фенерите проблясваха кристал и обкован със злато обсидиан. Къртис понечи да бръкне, но Алета го дръпна рязко назад.
— Недей! Почакай малко…
Тя отчупи върха на оранжев сталактит и го пъхна в единия край на дупката, за да докосне кристала на статуетката.
Къртис се стресна — пружина тласна острие, което разсече сталактита на две и се прибра в жлеба си. Алета отчупи още едно дълго парче и опита с него в другия край на дупката. Второто острие, поставено срещу първото, също нанесе удара си светкавично.
Къртис въздъхна и опипа китката си. Всяко от остриетата би я отсякло в миг.
— Как позна?…
— Как ли? Древните маи са придавали голямо значение на енергията на ягуара, която е женска. Хосе ме предупреди — те са знаели, че накрая в нашия свят ще господства мъжкото начало, затова кодексът и тази статуетка са защитени от принципа на равновесието.
— Значи статуетката е сложена върху механична подложка и ако някой я наклони, остава сакат. Как мислиш, дали този пръстен по средата е в равновесната точка?
Посочи малкото кръгче от нефрит, което се подаваше от клон на изваяното Дърво на живота.
— Възможно е. Ако се вгледаш внимателно, до ръба на дупката има черти една срещу друга, които бележат средата. Тази халка е под тях.
Къртис използва като щипци две по-тънки и достатъчно дълги парчета от сталактити и спусна с тях края на въжето. Върхът на едното парче опря в пръстена малко встрани от средата. Този път и двете остриета се стрелнаха от жлебовете и срязаха сталактитите. Чак на третия опит Къртис успя да провре въжето през халката и каза на Алета:
— Хайде да използваме чертите в ръбовете като улеи, за да остане въжето в средата на дупката.
Тя кимна. Започнаха да се отдалечават много предпазливо един от друг, като опъваха постепенно въжето и вдигаха статуетката. Накрая направиха крачка встрани и я спуснаха внимателно на пода.