— Мръсници!… Никога няма да се откажат, а?
— Няма. Далече сме от края на всичко това. Но ако се доберем до Тикал преди слънцестоенето, може и да имаме някакъв шанс. — Той сложи статуетката на издатината и се гмурна да прибере маската на Алета и торбата с кюлчетата. — Регулаторът ти е повреден, ще дишаме поред от моя.
— Благодаря ти, Къртис. Пак ми спаси живота.
Смъкнаха се заедно от ръба в отново прозрачната вода. Понесли нагоре статуетката и златото, те се издигаха бавно, като всеки вдишваше по два-три пъти от регулатора на Къртис и го подаваше на другия.
Фидел се бе проснал в безсъзнание по дължината на лодката си, на ризата му имаше кървави петна. Къртис грабна кърпа и я притисна към раната, за да спре кръвта.
— Къде ще се погрижат най-добре за него? В Сан Педро или в Панахачел?
— В Сан Маркос има лекар — успокои го Алета и включи двигателя.
Хосе Арана ги чакаше на малкия кей, двамата с Къртис отнесоха лодкаря до къщата на лекаря и Арана остана там да чуе колко е зле Фидел.
Когато Хосе се върна, Алета седеше в градината и обясняваше на Къртис какво е научила от връщането си в минал живот.
— Лекарят каза, че Фидел ще оздравее — каза Арана, — но ако не му бяхте помогнали навреме, нямаше вече да е с нас. — Той взе нефритеното изваяние и се полюбува на майсторската му изработка. — Добре се справихте — кимна на двамата.
— Ти знаеше ли, че някой от нас може да остане без ръка? — остро попита Алета.
— Предупредих ви, че статуетката и кодексът за защитени добре — невъзмутимо отвърна Арана. — Сега имате три дни до слънцестоенето.
— Първо ще свършим малко работа в Сан Педро — вметна Къртис. — Дневниците на Фон Хайсен са неопровержимо доказателство за зверствата на нацистите в Маутхаузен… и за участието на ЦРУ в престъпленията на „отрядите на смъртта“ в Гватемала. Явно Дженингс още не знае, че кутиите са на тавана, но трябва непременно да ги приберем на сигурно място.
— Как ще му отвлечеш вниманието? — усъмни се Алета. — Църковната служба свършва след половин час.
— Ти настроена ли си за изповед?
— Моля?!
— В съобщението до входа на църквата е написано, че Дженингс поема енорията и че ще изповядва желаещите. Ако го забавиш в изповедалнята, ще имам време да изнеса кутиите от къщата.
— И какво ще стане, ако ме познае?
— Няма. Защото лицето ти ще бъде покрито с никаб.
— Воал за лице на мюсюлманка ли? Той никога не би се съгласил да изповяда мюсюлманка!
— Ще споделиш, че си се усъмнила във вярата си и искаш да приемеш християнството. Така ще имам достатъчно време.
— Къртис, много ще се набивам на очи там…
— Не е така — възрази Арана. — Около езерото живеят мнозина мюсюлмани и никога не сме имали разправии с тях. Впрочем всяко изображение на Дева Мария, което си виждала, я показва с кърпа на главата, нали? Същата като ислямския хиджаб…
55.
Сан Педро, Гватемала
Алета стоеше на стъпалата пред входа на черквата, докато миряните се изреждаха на излизане да стиснат ръката на свещеника. Къртис дебнеше в градината. Дори от това разстояние долавяше изненадата и раздразнението в гласа на Дженингс, щом чу молбата на мюсюлманката да се отрече от вярата си в неговата изповедалня. Къртис видя как двамата влизат в черквата. Не се съмняваше и за миг, че Алета ще разиграва йезуита с удоволствие. Тръгна бързо към къщата отстрани.
Монсиньор Дженингс затръшна ядно вратата на изповедалнята и включи червената лампичка над вратата. Алета закри своята ниша със завесата, коленичи върху протритата възглавничка и изчака мълчаливо Дженингс да отвори малкото прозорче от неговата страна. През гъстата решетеста преграда виждаше тъмния му силует. Дебелакът дишаше тежко. Алета не бе стъпвала в изповедалня от много години, но помнеше добре тягостните разпити на свещениците в какви грехове се е оплела поне мислено. Не забравяше и на колко момчета е съсипал живота лицемерът отсреща.
— Моите приятелки ме убеждават, че ако не се отрека от исляма и не приема католическата вяра, ще горя в ада — прошепна тя нерешително.
— Твоите приятелки ти казват самата истина. Трябва да отхвърлиш сегашните си заблуди и да прегърнеш единственото вярно учение.
— Но нали се прекланяме пред един и същ Бог?
Дженингс изсумтя.
— Бог се е разкрил в цялото си величие само пред католиците. Той е Отецът, Синът и Светият дух. Онези, които не почитат Исус като своя Спасител или пък се приобщават към другите направления в християнството, тънат в тежка заблуда…