— Това случвало ли се е досега? — попита тя.
— Хората отричат градове като Атлантида, защото ги смятат за измислица. Но не е правилно да се твърди, че Атлантида е потънала… Както виждаш на картата, океаните също се местят и изчезват цели континенти. Водата ги залива, а другаде се появява суша.
— Има ли доказателства?
— В историческите паметници липсват, защото в тях е записана нашата история само през последните шест хилядолетия, но доказателствата съществуват, и то пред очите ни. Проучванията на пробите лед, взети от голяма дълбочина в Арктика и Антарктика, ще изненадат мнозина учени. Сондирането на дъното в Морето на Рос показва ясно, че преди шест хиляди години Антарктида не е била заледена, а в образците лед има вкаменелости от древни гори.
— Значи полюсите невинаги са били там, където са сега?
— Да. Намираме все повече останки от градове на морското дъно. Екип от уважавани морски археолози попадна на вероятни развалини от град на маите близо до брега на Куба. А само преди две години бяха намерени останки от мраморни градежи в плитчините при Бимини на Бахамските острови.
— Колко време имаме?
— Само няколко часа.
— Тайлър, ще направя каквото мога. Ако успея да ги размърдам, готов ли си да обясниш на президента по видеовръзка?
— Разчитай на мен.
Родригес набра личния номер на Андрю Рийд.
— За бога, Елън! Да не пушите нещо забранено в тази ваша Гватемала?
Рийд никак не се зарадва на събуждането посред нощ, нито на темата, която обсъждаха по незащитена линия. Не се държеше много дружелюбно, но разговорът бездруго бе прекъснат от стрелбата в древния град.
Куршумите прелетяха на сантиметри от Къртис и отскочиха от зидарията на гребена. Той грабна пушката и се прикри. Нови куршуми пръснаха парчета варовик — вторият наемник превключи на автоматична стрелба и пусна цял откос по върха на пирамидата. Къртис слезе десетина стъпала по-надолу и се промъкна от страната на храма, където можеше да вижда по-добре противника. Луната осветяваше Пирамида IV и той забеляза леко движение вдясно от нейния гребен. Притисна приклада към рамото си и погледна към мястото през телескопичния прицел. Изведнъж мъжът отсреща изскочи иззад гребена и започна да стреля на откоси. Къртис не се уплаши от свистящите наоколо куршуми, а се прицели по-точно. Обра хлабината на спусъка и го натисна само веднъж. Стрелецът върху Пирамида IV се килна назад, последният му откос полетя в утринното небе. Имаше малка кървава дупка по средата на челото. Къртис видя как трупът се търкаля по стръмните стъпала към джунглата долу.
Къртис даде знак с фенерчето и Алета, придружена от четирима воини, излезе от джунглата и започна да се катери по пирамидата. На изток над плътния тъмен покров на гората, ширнал се докъдето стигаше погледът на Къртис, кадифено черното небе вече просветляваше. До изгрева в деня на слънцестоенето оставаха по-малко от трийсет минути.
Събуден от изстрелите, Хауърд Уайли също се прокрадваше към развалините.
— Нямаме много време — каза задъханата Алета, щом стъпи на върха на храма.
Къртис се издърпа върху гребена и включи фенерчето. Макар че варовикът беше прояден от вековете, точно в средата личаха плитки очертания, които не можеха да бъдат сбъркани с нищо друго.
— Буквата „фи“! — прошепна Алета.
— И около нея има улей, който ще задържи основата на статуетката — добави Къртис, след като опипа камъка.
Алета слезе, подаде му мъжката статуетка и пак се покатери върху гребена. Къртис включи фенерчето и нагласи буквата „фи“ в основата на статуетката срещу знака, издълбан във варовика. Кристалът блещукаше в слабата светлина по зазоряване.
Къртис понечи да покаже с жест на воините, че трябва да пазят статуетката, но четиримата вече бяха застанали в ъглите на площадката.
Той взе празната раница и заедно с Алета се спусна припряно към джунглата. Извади женската статуетка от своята раница и я премести в раницата на Алета. Други четирима воини тръгнаха с тях по пътеката към Пирамида IV. Щом се добраха до стъпалата, тръгнаха нагоре почти тичешком. Къртис дишаше тежко, когато изпълзя върху каменния гребен на храма. Тук и знакът, и улеят бяха пострадали повече, но личаха. Алета му подаде древната женска статуетка, Къртис я нагласи в улея и изравни двата символа.
Слезе, взе карабината на втория стрелец и попита Алета:
— Добре ли стреляш с пушка?
— Някога се упражнявах с пистолет в стрелкови клуб, но ще се справя и с пушка.