И върху Пирамида IV останаха четирима воини да бранят статуетката. Къртис и Алета се върнаха припряно долу при Арана и останалите воини.
— Имаме по-малко от десет минути, а Пирамида V е на петстотин метра оттук — каза Къртис, сложил на гърба си раницата с последната статуетка.
— Аз ще остана със старейшините на Големия площад — осведоми го Арана. — Моля се боговете на маите да са с вас.
Къртис и Алета хукнаха по пътеката след воините, чиито бойни шарки лъщяха бледо в мъждивата светлина. Изминаха не повече от триста метра и откос от картечен пистолет ги пресрещна в рехавата мъгла. Двама воини загинаха на място, Къртис се намръщи от болка, когато силният удар на куршум изтръгна пушката от ръцете му.
Алета инстинктивно се притаи зад най-близкото дърво и опря коляно в земята. Огнените проблясъци от оръжието на наемника издаваха позицията му до основата на Пирамида V. Тя се прицели и натисна спусъка три пъти. Стрелецът падна на пътеката само на петдесетина метра от тях.
— Ти си била не само хубава… — подхвърли ухилен Къртис, който си взе пушката.
— Кървиш! Добре ли си?
— Драскотина.
Той махна с ръка на оцелелите воини да продължат напред. Стигнаха в подножието на храма, Къртис и Алета хукнаха с все сила по стъпалата.
— Две минути! — изграчи Къртис и се хвърли към гребена. — Тук са! — извика след миг-два, макар че улеят и знакът се различаваха трудно.
Побърза да намести статуетката и каза на Алета:
— Залегни, не знаем дали има и други наоколо…
И двамата се обърнаха на изток. Хоризонтът сякаш тлееше в оранжево и жълто, а над издигащото се слънце светлината беше все по-ярка.
— Двайсет секунди — прошепна Къртис. — Десет…
Алета се чувстваше като преди изстрелване на космически кораб от Кейп Канаверал.
— Ето го!
Къртис фокусира бинокъла към кристала на статуетката върху Пирамида I, който вече се насищаше с енергия и под ъгъл точно 287 градуса мощен зелен лъч, подобен на лазерен, освети кристала на женската статуетка. Нов ослепителен лъч достигна кристала до тях. Чуваше се лек пукот като от наситен със статично електричество метален прът. Алета и Къртис се взряха в последния лъч, пречупен през третия кристал. Осветяваше точка в развалините, отдалечена само на триста метра.
— Пирамидата на изгубения свят! — възкликна Къртис и завъртя бинокъла натам. — Измери ъгъла — помоли Алета и й даде компаса.
Тя се наведе под лъча и се премести така, че съскащия кристал да е между нея и осветената точка.
— Двеста шейсет и девет градуса!
— Точката е на едно от стъпалата на пирамидата около метър над земята.
Къртис се постара да запомни точно стъпалото, защото слънцето се издигаше неспирно и лъчите от кристалите избледняваха. В далечината се чуваше воят на сирена.
Скрит наблизо, Хауърд Уайли фокусира своя бинокъл. О’Конър и Вайцман слизаха от Пирамида V към местните младежи, които ги чакаха до основата.
Тръгнаха към Пирамидата на изгубения свят. Когато видели внушителната пирамида да стърчи над джунглата, гъмжаща от екзотичен и опасен живот, първите изследователи на Тикал си спомнили за първобитния свят в книгата на Конан Дойл, затова нарекли храма така. Къртис и Алета доближиха предпазливо най-долните стъпала. Къртис помоли воините да се пръснат наоколо и да бдят. Сирената на полицейска кола се чуваше все по-наблизо.
— Виж колко е нагрят на това място камъкът над първото стъпало.
Алета му показваше малкото петно, което все още светеше.
— Скрито подземие ли бележи? — зачуди се на глас Къртис.
— Древните маи са били превъзходни инженери. В стъпалото може би има вграден механизъм.
Тя извади от раницата си малък секач и чукче. Започна да кърти полека около точката и изведнъж удари по метал.
— Това е лост! — сподели развълнувана, докато умело отстраняваше парчетата варовик около него.
Къртис протегна ръка към бронзовия лост с формата на ягуар.
— Не! — Алета стисна силно китката му. — Нужно ни е въжето.
Тя направи възел около шията на ягуара и размота десетметровото въже. Дръпна лоста, но той не помръдна. Къртис се притече на помощ. Забиха пети в земята, напрегнаха се и лостът се наклони бавно. Обърнатата към тях страна на пирамидата се разтресе внезапно и четири масивни стъпала се скриха от погледите им. Зейна шахта точно там, където Алета и Къртис стояха преди малко. Прастар прахоляк се издигна над тоновете отломки, паднали от шест метра на дъното. Къртис върза въжето за дърво до шахтата и се спусна по него. Опираше подметки в стените и се плъзгаше бавно към раздробените стъпала. Щом стъпи долу, Алета също слезе и се взря напред.