— Още стъпала и тунел, който продължава навътре в пирамидата…
Къртис хвърли голям отломък върху каменните стъпала, да не би още някоя дупка да се отвори под краката им. Ехото се разнесе по прохода, останал затворен повече от хиляда и двеста години. Алета слезе след него в тунела. Защитени от капризите на времето, стъпалата бяха запазили наситения си розов оттенък. Таванът беше висок и се стесняваше в типичната за маите остра арка.
— Първоначалният цвят на всички пирамиди — напомни Алета. — Цветът на изтока… и на живота.
— А тези йероглифи?
На всеки няколко крачки древните строители бяха вградили в стените плочки от нефрит с надписи.
— Не мога да прочета всичко още сега, но за смисъла на този няма съмнение. — Алета усети как настръхва. — „Смъртта ще споходи бързо онзи, който без право смути покоя в Хранилището на кодекса.“ Къртис! Ето там е!
Над тях полицейската кола от Флорес ръмжеше по черния път и спря със скърцане малко преди Големия площад. Воят на сирената стихна. Хауърд Уайли се показа от скривалището си, обиколи край откритото пространство и доближи Пирамидата на изгубения свят. Елън Родригес го следеше отдалече. Тя се шмугна между трите малки пирамиди източно от големия храм, които също бяха разположени в съответствие с равноденствията и слънцестоенето през лятото и през зимата. Уайли стигна до отворената шахта и Родригес го видя как огледа бдително околността. После той провери има ли патрон в цевта на пистолета му и се спусна по въжето.
58.
Къртис осветяваше със силното фенерче червеникавите стени на каменния тунел и клиновидния таван. Спускането ставаше по-стръмно, докато навлизаха в недрата на Пирамидата на изгубения свят. Шейсетина метра навътре стигнаха до стъпала пред каменна стена с огромен календарен кръг от нефрит по средата. До него имаше друг, по-малък кръг, и трети, още по-малък, свързани като зъбни колела. От двете страни за стените бяха закрепени гладки дървени пръти с древни маслени лампи. Къртис взе прът и провери с него последните стъпала. Алета му помагаше с втория прът. Не искаха стълбата да пропадне под краката им накрая.
— Това са Хааб, календарът на дългия цикъл, и свещеният Цолк’ин, календарът на късия цикъл — промълви Алета, когато пристъпиха към стената. Тя плъзна пръсти по йероглифите и числата от точки и чертички, отбелязващи дните. — Дългият е цикълът на земята, късият — цикълът на звездния куп Плеяди. Заедно не само посочват всяка дата, но и мястото на деня в три други цикъла — 52-годишния, слънчевия цикъл от 5125 години и големия цикъл от 26 525 години. Сега сме в края на петия голям слънчев цикъл, който завършва на 21 декември 2012 година — рядко съчетание на кръговете.
Къртис местеше лъча на фенерчето по каменния зид.
— За съжаление май няма как да продължим.
Алета пък осветяваше поред йероглифите и развълнувана хвана ръката му.
— Не е така. Календарите показват 4 Ахау, 8 Кумку — днешната дата! Зад тези кръгове има механизъм, който безпогрешно е отброявал дните цели дванайсет столетия. И ти ли се досещаш какво означава това?
Къртис кимна.
— Може би ако ги завъртим на друга дата, стената ще се отвори?
— Именно! Дали не ни е нужен 21 декември 2012 година?
Тя пъхна своето фенерче в джоба на якето и хвана кръга на Хааб. След първото й усилие големият кръг продължи да се върти сам и се забързваше. Алета се отдръпна, само наблюдаваше как йероглифите и числата по нефрита се съчетават и отброяват дни, седмици и месеци. Кръговете забавиха въртенето си, накрая зъбецът Ик на големия Хааб и зъбецът Канк’ин на свещения Цолк’ин заедно с точките и чертичките на най-малкия кръг се съчетаха в мигновен изблик на енергия. Алета затаи дъх.
— Това е 21 декември 2012 година!
Чу се чегъртане на механизъм дълбоко в пирамидата и каменната стена с календарите хлътна в тясна кухина.
— Легни на пода!
Къртис бе зърнал опасността в лъча на фенерчето. Хвърли се към Алета и я събори. От тавана изсвистя огромно бронзово кълбо със стърчащи остри шипове, профуча над двамата и се заби в каменните стъпала по-нагоре. Алета се надигна пребледняла.