— Застанете там! — заповяда Уайли и посочи към едната стена.
За да ги държи на прицел, пристъпяше настрани към нишата. Стигна до урната и я повдигна от мястото, което бе заемала повече от хилядолетие.
Освободената от натиска плоча задвижи друг механизъм и шест копия, чиито остриета бяха намазани с все още силна змийска отрова, изскочиха от прикрити отвори в стените на нишата. Две от тях пронизаха бедрата на Уайли и пистолетът му издрънча на древните камъни. Урната пак притисна плочата в мига, когато и Елън Родригес влезе в гробницата с пистолет в ръка.
— Родригес… не им позволявай да мръднат — заповяда Уайли и се опита да извади копията.
Назъбените остриета се бяха впили надълбоко в мускулите му. Отровата подейства и той се свлече безсилно на пода.
— Не и този път, Уайли.
Родригес спокойно вдигна неговия пистолет от пода и го пусна в джоба си.
— Коварна гадина… За това ще лежиш в Сан Куентин, докато пукнеш.
— Напротив. Когато правителството научи какви си ги вършил, тебе ще пратят в затвора.
— Тъпа крава — сопна се той, макар че едва дишаше. — Тази операция беше одобрена на най-високо равнище.
— Това ще бъде много любопитно за сенатската комисия по разузнаването. — Родригес изви глава към Алета. — Според вас безопасно ли е вече да вземем урната?
— Чакала е тук столетия, за да бъде открита от човек, който може да разгласи предупреждението пред света.
Хосе прекрачи в гробницата, маслените лампи придаваха на набръчканото му лице цвета на мед. Придружаваха го четирима воини. Шаманът се обърна към онзи, който носеше малък керамичен съд с противоотрова, и му кимна да се погрижи за изпадналия в несвяст Уайли.
— Безопасно е — каза Хосе на Алета.
Тя хвана полека безценната урна, свали я от пиедестала и я остави до саркофага на принцеса Ахущал. С разтуптяно сърце се опитваше да вдигне капака, но той бе запечатан със смола.
Четирите бутала се включиха едновременно и струйки пара се разнесоха в студената сутрин. Тежкият бетонен капак се отмести встрани от силоза и откри модифицираната ракета „Минитмън-3“. В центъра за управление във Ванденберг подполковник Дан Уилямс се взираше поред в пултовете и екраните, по които щяха да контролират операцията срещу Иран. Навсякъде светеха зелените индикатори за пълна готовност.
Къртис даде нож на Алета и тя прокара върха на острието под капака. След малко го отдели грижливо от урната и се дръпна, за да не вдиша неприятния застоял въздух. На дъното на урната се виждаше голям пакет, увит в кожа. Алета го отвори с треперещи ръце.
— Кодексът на маите! — сниши глас от страхопочитание.
Спомни си за своя дядо и по бузата й се стече сълза. Ако не бяха нацистите, той би могъл да разкрие пред света находката. Сложи кодекса на пода и започна да отгръща лист по лист, направени от хуун.
Мобилният телефон на Родригес избръмча тихо и тя се качи нагоре в тунела, за да има по-силен сигнал.
— Някаква вест от Белия дом? — веднага попита Джаксън. — По график изстрелването е след по-малко от час.
— Тайлър, опитах, но Рийд не го приема сериозно. Те искат да попречат на иранците, а не да се тревожат за колебанията на Чандлър… пък и не ми се вярва да разбират значението им.
Тайлър Джаксън прекъсна разговора унило. Същото безумие като при първия взрив на водородна бомба. Никой не искаше да чуе.
Родригес се върна в гробницата и завари Алета, Къртис и Хосе скупчени около кодекса.
— Можеш ли да го разчетеш? — попита шаманът.
Той оставяше дори тази задача на единствената, в чиито ръце древните бяха отредили да попадне кодексът. Алета кимна.
— Ще имам нужда от немалко време, за да разгадая смисъла на всяка подробност, но предупреждението е ясно. Макар че… — Тя се запъна озадачена. — Доколкото разбирам, то е в две части. Има къс път, който свършва преди декември 2012 година, и по-дълъг, макар че и двата водят човечеството към гибел.
— Какъв е по-късият път? — намеси се Къртис.
— Отнася се за Земята и нейната ос. — Алета четеше бавно йероглифите в светлината на лампите. — Господи! — възкликна тя. — Има промяна в наклона й и преместване на географските полюси, последвано от унищожаването на крайбрежните градове. Има и падаща звезда… не, почакайте… тя излиза от земята, не пада към нея… Някаква ракета.
Този път Родригес се ококори изумена. Дръпна Къртис за ръкава и му обясни набързо за какво е говорила с Тайлър Джаксън.