— Не мога да намеря думи, за да ти благодаря подобаващо.
Просълзената Алета целуна шамана по бузите.
— Достатъчно е, че върнахте кодекса на света — отвърна той и стисна ръката на Къртис. — Боя се обаче, че светът няма да го обсъжда дълго, а медиите ще търсят други новини. Когато това се случи, спомнете си за инките — каза им загадъчно и след тези думи излезе.
— Е, отървахме ли се? — попита Алета.
Къртис завъртя глава.
— Във Вашингтон ще отричат, че са знаели каквото и да било за намесата на ЦРУ тук и за експериментите в Гакона. Това е стандартна процедура. Отричай, пак отричай и продължавай да отричаш с надеждата, че журналистите ще загубят интерес, докато не изскочат неопровержими доказателства, които те принуждават да се откажеш от лъжите си. Има твърде влиятелни хора във Вашингтон, които с удоволствие биха ме одрали жив. И щом Уайли е жив, няма да миряса, докато не ми запуши устата.
— Както и моята. Какво ще правим сега?
— Имам стари приятели в Мосад. Малко им остава да напипат следите на Фон Хайсен и в Перу, където впрочем са живели инките… Товарен кораб ще отплава от Пуерто Кецал, а капитанът е атеист.
— С отделни койки ли е каютата?
— С широко легло за двама.
— Щом е тъй, идвам.
— Кога тръгваме?