— Търсех останалите две статуетки, но не успях да ги намеря.
— Едната все още е тук — бавно изрече Пакал. — Другата бе взета, за да бъде опазена — добави, без да обяснява повече.
Бръкна в тъканата торба, която носеше през рамо, и извади две карти, нарисувани на парчета хартия от дървесна кора. Подаде първата на Леви. Виждаха се очертанията на странна жълта форма. Три линии, със ситни пояснения за посоката им, започваха от различни места извън формата и се събираха в една точка при нейния край.
— Германците идваха и преди, къртиха като иманяри в Пирамида IV — подхвана Пакал. — Свещената статуетка бе извадена оттам, за да не попадне в ръцете им, и сега е на по-далечно място, но ако на тебе се пада да я откриеш, това ще се случи. Тази карта подсказва къде е мястото. А последната статуетка… — Пакал му даде и втората карта. — … още е тук. Трите статуетки заедно ще покажат къде е кодексът.
Леви се взря в картата — имаше отбелязани три точки, свързани с триъгълник.
— Древните ни прадеди съставяли календари въз основа на движението на планетите — продължи Пакал. — Известно ти е, професоре, че календарите на маите са циклични за разлика от западните, които представят времето като права линия. Затова календарите на маите са много по-точни и нашите прадеди успявали да предскажат бъдещето, като се опирали на повтарящи се минали събития. Следващото велико събитие ще настъпи на 21 декември 2012 година.
— Подреждане на планетите — наполовина въпросително каза Леви.
Пакал закима.
— За пръв път от 26 000 години нашата слънчева система ще застане на една линия със звездната порта в средата на Млечния път. Запознат ли си с числовата редица, която вие наричате редица на Фибоначи?
— Да, но… смятах я за откритие на западната цивилизация.
Пакал и другите старейшини се усмихнаха сдържано.
— Маите, инките, древните египтяни са я познавали. И трите цивилизации са били много по-напреднали, отколкото смятат вашите историци. Щом знаеш за тази редица, знаеш и за златното сечение, обозначавано от вас с буквата „фи“, нали?
— Да. Едно цяло шестстотин и осемнайсет хилядни.
Той отдавна бе запленен от съотношението, обозначено с „фи“. В редицата на Фибоначи всяко число е сбор на предишните две:
1,1,2,3,5,8,13,21,34,55…
Тази редица се стреми все по-точно към съотношението 1,618, което се получава от делението на всяко число на предишното. Леви знаеше, че „златното сечение“ е неотделима част от живота. Това съотношение може да бъде намерено и в спиралните черупки на морски животинки, и в спиралите на огромни галактики.
— То е една от основите на вселената — натъртено каза вождът. — Маите, инките и египтяните са го използвали в градежа на своите пирамиди. Ако искаш да намериш каквото търсиш, търси средата на златното сечение.
— Благодаря ти. Ще продължавам да търся.
— И внимавай — повтори Роберто Арана. — Немският офицер и свещеникът дебнат какво правиш.
Четирима младежи от селото — потомци на някогашните воини от Тикал, съпроводиха Леви до пистата. Когато вървяха по моста, страховитият рев пак разцепи нощта, но заради факлите, пламтящи в ръцете на младежите, царственият ягуар не доближи хората.
Лагерът на експедицията тънеше в мрак. Леви сложи скъпоценните карти в ямичката, която бе изкопал в единия ъгъл на палатката, прикри я пак, грабна протърканата кожена чанта с инструменти и тръгна към Пирамида V. Държеше факела в изпъната ръка пред себе си и доближаваше внимателно гробницата на един от владетелите на маите. Изкатери почернелите стъпала до малкото помещение върху втората по височина пирамида в Тикал. Поне беше настъпило пълнолуние.
В джунглата под пирамидата Фон Хайсен стоеше зад дебел кедър и го наблюдаваше.
9.
Ватикана, Рим
Държавният секретар кардинал Еудженио Пачели се бе умислил и не се заглеждаше в река Тибър и прастария град Рим, макар да стоеше до прозореца на третия етаж в Апостолическия дворец. Вторият по власт човек в йерархията на католическата църква беше висок и кльощав, със слабо издължено лице, хлътнали бузи и гърбав нос.
Сред грижите, струпали се върху старшия дипломат на Ватикана, някои бяха особено неотложни и важни. Над него на последния етаж на двореца личният лекар на папата се грижеше за Пий XI. Вече смятаха Пачели за най-вероятния му наследник, който ще поеме в ръцете си Ключовете на Свети Петър. Но не по-малко време отделяше в размислите си на нарастващата сила на Адолф Хитлер и нацисткия режим.