Сведе поглед към площад „Свети Петър“. Тъмната каменна настилка лъщеше с меки отблясъци и му се струваше, че крие мрачно предвестие. Дръпна се от прозореца и се върна зад бюрото. Мислите му се насочиха към други неприятни проблеми — финансовото състояние на Ватикана и нацистката експедиция в джунглите на далечна Гватемала. На стената зад него двуметрово разпятие в черно и сребърно висеше в безмълвно съзерцание. Ако изваяният от сребро Христос можеше да говори, дали и Той не би изрекъл предупреждение, питаше се кардиналът. Сепна го почукването по двойната врата. Позна по звуците, че е неговият личен секретар.
— Влез.
— Ваше Преосвещенство, дойде синьор Феличи.
— Нека влезе.
Алберто Феличи се поклони почтително.
— Добре дошъл, Алберто. — Пачели целуна по бузите своя амбициозен подчинен. — Настани се удобно — посочи му трите кресла. — Искаш ли кафе, или чай?
— Благодаря, но се нахраних преди малко.
Алберто погледна многозначително напиращото си шкембенце — най-неоспоримото свидетелство за привързаността му към вкусните гозби и доброто вино.
— Благодаря ти, че се отзова в толкова късен час — започна Пачели, щом секретарят излезе и затвори вратата. — Но преди да чуя какво си установил, нека първо те поздравя.
— Благодаря, Ваше Преосвещенство, много сте любезен.
Алберто се бе оженил доста години след като прехвърли четирийсетте, съпругата му роди преди дни първото им дете.
— Избрахте ли името?
— Да, Ваше Преосвещенство — Салваторе Джовани Феличи. Знам колко сте зает, но ако намерите време, двамата с Мария ще бъдем много щастливи да присъствате на кръщенето.
— Можем да кръстим сина ти тук — в „Свети Петър“, ако желаеш. Кой знае дали младият Салваторе няма да стане един от нас. Винаги търсим подходящи кандидати — усмихна се Пачели.
— Мария би се зарадвала много и на едното, и на другото.
— Добре. Сега да чуя какво си научил за нашия приятел Ногара.
Напоследък Пачели се поддаваше на подозренията си към Бернардино Ногара, финансовия съветник на Пий XI. През 1929 година италианският премиер Бенито Мусолини подписа Латеранския договор, с който най-после призна суверенитета на Светия престол като независима държава. В замяна на земите, които Ватиканът губеше съгласно договора, италианското правителство му изплати огромни суми. Но сега из коридорите на Ватикана бяха плъзнали слухове за неуспешни сделки, принадлежността на Ногара към свръхсекретна масонска ложа и прекомерния му стремеж към разкош.
— Ваше Преосвещенство, докато работех съвместно със синьор Ногара по Латеранския договор, убедих се колко е потаен, затова не бих се учудил на нищо, което науча за него. И все пак бях изненадан от резултатите, а смея да ви уверя, че проучвах много старателно.
Пачели се напрегна в очакване на лоши новини.
— Синьор Ногара живее много умерено — продължи Феличи. — През цялото време, откакто се занимава с финансите на Ватикана, той е получавал скромна заплата и в банковата му сметка има по-малко от двеста долара. Доколкото можах да установя, често прави дарения на благотворителни организации, и то само на католически. Всеки ден присъства на богослужение, а развлеченията му изглежда се свеждат до ходене на кино веднъж седмично.
Пачели се озадачи.
— Няма ли жени в живота му?
— Той не поддържа близка връзка с никоя жена, Ваше Преосвещенство, и няма никакви сведения, че си позволява… как да се изразя по-прилично… да плаща за сексуални услуги. Не установих негови връзки с масони или други антикатолически организации. Ногара чете само финансови издания.
— Какво е състоянието на сметките?
— Всичко в Специалната администрация е изрядно. Ваше Преосвещенство, синьор Ногара е на път да превърне онези сто милиона долара в първия милиард на Ватикана.
Зениците на Пачели се разшириха.
— Синьор Ногара — добави Феличи — е човек, който би ви допаднал. Той е отдаден на Светия престол.
— Явно съм бил несправедлив към него — призна кардиналът.
— О, във финансовите въпроси бдителността никога не вреди. Предполагам, че слуховете са разпространени от хора, които завиждат на Ногара за прекия достъп до вас и до Светия отец. Разбира се, дразни ги и фактът, че подписаният с Хитлер конкордат донесе много по-големи приходи от очакваните.
Пачели кимна. Договорът, който той подписа с Хитлер, се оказа благодатен за Ватикана. Германското законодателство вече забраняваше критиката на католическата доктрина. А като отплата за подкрепата на Ватикана за нацисткия режим Хитлер се бе съгласил с въвеждането на кирхенщойер — църковен данък. От доходите на германските католици се удържаха по девет процента в полза на църквата.