— За нас е важно споразумението за кирхенщойер да остане в сила, но доколкото чух, Светият отец се готви да издаде енциклика…
Благодарение на многобройните си връзки във Ватикана Феличи бе научил отрано, че умиращият Пий XI има намерение да обнародва отдавна чакания трактат Humani Generis Unitas — „За единството на човешкия род“.
— Ако енцикликата съдържа критика на действията на Хитлер спрямо евреите, това би могло да застраши и самия конкордат. Посланик Фон Берген изрази силното си безпокойство — подчерта Феличи.
Пачели съзнаваше твърде добре, че тежко болният папа може само с няколко думи да съсипе всичките му усилия.
— Аз вече уверих посланика, че Германия може да разчита и занапред на подкрепата на Ватикана, особено в борбата срещу болшевиките. Според мен те са несравнимо по-голяма заплаха от Хитлер и Третия райх. А евреите… те не са наша грижа.
— Това е добра новина, Ваше Преосвещенство, защото Ногара ще предложи скоро промени във финансовата организация.
— Но защо, щом положението е толкова добро?
— Специалната администрация изпълни похвално задачите си, но при толкова големи приходи Ватикана скоро ще се нуждае от собствена банка. Отделна организация, която може да извършва операции като всяка нормална банка на международните финансови пазари.
Феличи знаеше отсега, че в банката на Ватикана не би имало нищо нормално. Недостъпна за разследвания на италианските или други власти, или дори на кардиналите, бъдещата банка щеше да бъде освободена и от данъци, дължими на италианската държава. След време тя щеше да предложи удобен механизъм на мафията и на видни италиански бизнесмени, чрез който да „изперат“ милиарди лири и да ги прехвърлят в тайни сметки в Швейцария. А в по-близкото бъдеще банката щеше да стане доверен посредник за прехвърляне на нацистко злато и на ценности, отнети от милиони избити евреи.
— Такава банка може би е несъвместима с позицията на църквата спрямо лихварството — замисли се Пачели.
Католическите догми заклеймяваха лихварството като тежък грях. Не само съборите в Никея, Картаген и Клиши бяха осъдили получаването на лихви от заеми, но по-наскоро и папа Бенедикт IX бе изразил същата позиция.
— Ваше Преосвещенство, има начини за преодоляване на подобни пречки… особено когато е за доброто на църквата.
Пачели кимна.
— Алберто, готов ли си да поемеш и задълженията на наш представител в съвета на директорите?
— Разбира се, Ваше Преосвещенство. Разбира се.
Феличи се постара да прикрие изблика на задоволство — замислите му се осъществяваха безупречно.
— Добре. Ще обмисля внимателно предложението на Ногара.
Пачели затвори папката с досието на Ногара и протегна ръка към друга, надписана „Маите“.
10.
Тикал, Гватемала
Леви Вайцман преодоля и последните изронени стъпала пред малката каменна стая върху Пирамида V. Спря задъхан и се обърна да огледа джунглата, ширнала се под него. Вятърът се засилваше и лунната светлина играеше призрачно по гъстите листа. Леви бръкна в чантата и извади рулетката. Бързо определи размерите на малкото помещение и побърза да раздели наум височината на ширината.
Едно към 1,618. Леви подсвирна тихичко. Значи и това помещение бе изградено на основата на свещеното за маите „златно сечение“. Той взе компаса. Тъмните очертания на върховете на Пирамида I и IV се открояваха като късове обсидиан, устремили се към центъра на Млечния път. „Търси средата“ — напомни си той. Измери ъгъла към средата на Пирамида I, после и към средата на Пирамида V. Обърна се. Доколкото можеше да прецени, двете линии би трябвало да се пресекат върху далечната стена зад отвора. Пак взе рулетката и намери средата. След това разгледа зида в светлината на фенерчето и пулсът му се ускори изведнъж.
Колкото и да бяха избледнели с вековете, все пак различи очертанията на буквата „фи“ върху големия камък в центъра. Извади от чантата шило и се зае да изчегъртва хоросана, който изобретателните маи бяха забърквали от смлян варовик. Отначало хоросанът се ронеше доста лесно, но когато Леви стигна до слоеве, които не са били изложени на влажния въздух, работата потръгна по-мудно. Избра друго шило и след няколко минути острието проникна в кухина зад камъка. „Търси средата.“ В Пирамида IV бе намерил подобна кухина, само че тя се оказа празна. Сега знаеше причината — вътре е имало друга статуетка, но шаманът и старейшините са я извадили, за да я опазят. Камъкът се клатеше. Леви пъхна внимателно и острието на длето. Накрая измъкна камъка.