— Ами златото?
Клаус сви рамене.
— Сега можете да зърнете злато само по съдовете и приборите в хотела. Има обаче слухове… От баща си знам, че преди Химлер да се скара с Рибентроп, отсядал често тук. Татко ми показа и една снимка. На нея Химлер е с едно от протежетата си — офицер от СС на име Карл фон Хайсен, който накрая бил назначен за комендант на лагера в Маутхаузен. Ужасно място! Та същият Фон Хайсен май бил замесен в изчезването на голямо количество златни кюлчета малко преди капитулацията на Третия райх. Говори се, че били съхранявани долу, преди да бъдат прехвърлени в Централна Америка с посредничеството на банката на Ватикана. Как мислите, господин О’Конър, дали не е възможно да бъдат намерени някъде днес?
Къртис му остави бакшиш от двайсет евро и се качи по дългата мраморна стълба — същата, по която бяха ходили нагоре-надолу Хитлер, Химлер и още безброй техни съучастници от онези мрачни години. Над площадката властваше огромен портрет с маслени бои, изобразяващ император Франц-Йосиф в парадната униформа на фелдмаршал. О’Конър мина покрай изкусно осветена статуя на гола богиня и пак се сети за Алета Вайцман.
Влезе в апартамента, заключи вратата и провери косъма, който бе закрепил в долния ляв ъгъл на сейфа, потулен в гардероба. Увери се, че никой не го е пипал в негово отсъствие, набра комбинацията и извади диска с данните за Вайцман. Помнеше всичко наизуст, но искаше да бъде сигурен, че не е пропуснал нищо. Пъхна диска в лаптопа си.
Досието не само беше засекретено, но имаше и допълнителна забрана да се предоставя на лица, които не са граждани на САЩ, а това озадачаваше Къртис. Информацията в диска, събрана и от ЦРУ, и от ФБР, беше твърде оскъдна, а и почти изцяло достъпна, ако човек се допита до различни държавни учреждения в гватемалската столица.
Дата и място на раждане: 15 ноември 1972 г., Сан Маркос, езеро Атитлан, Гватемала. Дядото — професор Леви Вайцман, е бил изтъкнат археолог. Родителите и другите близки роднини са починали.
Къртис се намръщи кисело. Зад единствената дума „починали“ беше скрита твърде дълга и потискаща история.
Физически данни: Ръст — 172 см; черна коса; мургава кожа; тъмнокафяви очи; белег отдясно малко над ханша.
Семейно положение, контакти и предпочитани занимания: Няма данни за трайна връзка. Омъжва се за гражданин на САЩ през 1999 г., но двамата се развеждат само след година и половина. Няма деца. Има удостоверение за инструктор по подводно плуване, завършила е и курс по гмуркане във високопланински езера, но се занимава рядко с това.
Вероизповедание: Твърди, че „не принадлежи към никоя религия“. Еврейка по произход, но е възпитана като католичка.
Образование: Бакалавърска степен по естествени науки. Бакалавърска степен по археология. Докторска степен от Харвардския университет.
Политически възгледи и активност: Няма сведения, че Вайцман принадлежи към която и да било политическа партия или организация, но изразява публично възгледите си по проблемите на човешките права, особено в защита на днешните потомци на маите.
Публикации: Публикува предимно академични трудове за древната цивилизация на маите, но е автор и на статия за научните данни за промените в земното магнитно поле и връзката им с древно предупреждение, завещано от маите. (Виж списъка в Приложение А.) Завършила е курс по висша математика.
Къртис отмести поглед от екрана на лаптопа и се замисли за наученото наскоро, когато го изпратиха със задача в една от най-секретните изследователски станции — Гакона, насред ледената пустош на Аляска. Дали Вайцман не бе стигнала неприятно близо до нежелана истина за земното магнитно поле и вероятността магнитните полюси да си разменят местата? Но не само тя търсеше отговори на въпросите за тази възможна катастрофа. А и дори да бе свързала смразяващите данни с предупрежденията на маите, това изобщо не оправдаваше решението да бъде ликвидирана. Той се вгледа в следващия абзац от досието:
Напоследък Вайцман публикува статии, в които критикува политиката на САЩ в Централна Америка. (Виж пълните текстове в Приложение Б.)