— Хер оберщурмфюрер, как да сме сигурни, че са ни известни всички евреи? — пак се обади Швайцер.
— Ще заповядате на водачите на техните общности да ви помогнат в съставянето на пълни списъци във всеки район и всички евреи ще бъдат задължени да носят жълтата звезда на ръкавите си — натърти Айхман. — Законът за собствеността на евреите вече влезе в сила и те са длъжни да предадат на държавата всички количества платина, злато и сребро, които притежават, както и скъпоценни камъни, бисери и накити с тях. — Фон Хайсен кимаше с одобрение. — Политическите затворници, както и онези, за които се смята, че разполагат с информация, важна за Райха, ще бъдат изпращани в лагера Маутхаузен.
Айхман кимна към Фон Хайсен, за да напомни кой е комендант на лагера.
Айхман се бе върнал в кабинета си в двореца и стоеше пред прозореца, сплел пръсти зад гърба си. Знаеше, че мерките, които обяви тази вечер, няма да са достатъчни. Необходимо беше проблемът с евреите да се реши веднъж завинаги. А това би дало и възможност за провеждане на някои крайно наложителни медицински изследвания, които да подобрят живота на гражданите на Райха. Някой почука на вратата и прекъсна размишленията му.
— Влез!
Помощникът му щракна с токове.
— Получихме тази спешна телеграма току-що, хер оберщурмфюрер.
Айхман прочете безстрастно текста.
До: оберщурмфюрер Айхман
„По заповед на райхсфюрер Химлер да бъдат арестувани незабавно евреите професор Вайцман (55 г.), Рамона Вайцман (40 г.), Ариел Вайцман (10 г.) и Ребека Вайцман (8 г.), живеещи на улица «Юденгасе» 4/12, квартал «Щефансдом» във Виена. Комендантът на лагера Маутхаузен оберщурмбанфюрер Фон Хайсен ще ръководи обиска в апартамента на Вайцман, за което трябва да му бъде оказано необходимото съдействие.“
Айхман подписа заповед Фон Хайсен да поеме временно командването на специално подразделение от СС.
— Дай това на оберщурмбанфюрер Фон Хайсен — каза Айхман на помощника си. — Ще го намериш долу, в залата.
— Слушам, хер оберщурмфюрер!
15.
Виена
По вратата на апартамента блъскаха безцеремонно.
— Отворете, чифути!
Стреснатата Рамона се подпря да седне.
— Леви! Дойдоха ли вече?
Той вдигна пръст пред устните си.
— Тихо… Аз ще говоря с тях.
Той облече халат и изведнъж си спомни за двете карти от дървесна кора, които бе оставил до модела на пирамидите в кабинета си. Прибра ги и се върна в спалнята. Ребека и Ариел, ококорени и уплашени, бяха дотичали при майка си. На Леви му хрумна внезапно, че нацистите трудно биха заподозрели дете. Даде картите на Ариел.
— Пази ги за татко — помоли той. — Всичко ще бъде наред, обещавам ви — добави, за да успокои децата.
— Отворете, чифути, иначе ще изкъртим вратата!
Когато Леви отвори, есесовците, на които помагаха и „кафяви ризи“, го събориха на пода и нахълтаха в апартамента. Леви се изправи болезнено и се озова срещу Фон Хайсен, който потупваше високите си ботуши с къс камшик. Опря края му под брадичката на професора.
— Да не се канеше да пътуваш, евреино? — попита есесовецът, видял веднага куфарите в коридора.
Леви бутна камшика настрани.
— Как се осмелявате да нахлувате така?!
Фон Хайсен го цапардоса по лицето.
— Къде е статуетката?
Болката беше непоносима.
— Нямам представа… Някъде в джунглите на Гватемала, предполагам.
Фон Хайсен пак го удари по лицето.
— Къде е?
В очите на Леви изскочиха сълзи и той изскърца със зъби, но не каза нищо.
Фон Хайсен едва сдържаше беса си от упоритостта му.
— Сержант! Арестувайте ги и претърсете навсякъде тук! Търсим статуетка от нефрит, висока трийсетина сантиметра.
— Слушам, оберщурмбанфюрер. В кабинета има сейф, но е заключен.
— Сейф, така ли? — Доволна усмивка се мярна по лицето на Фон Хайсен. — Евреинът ще го отвори — каза той и пак пъхна камшика под брадичката на Леви.
Леви напрягаше ръката си да не трепери, когато завърташе ключа. Отвори вратичката и се дръпна. Молеше се безмълвно за Рамона и децата.
Фон Хайсен огледа вътрешността на здравия стоманен сейф, където Леви и Рамона бяха сложили всичките си ценности. Там имаше над 4000 шилинга от бутика на Рамона, които още не бе разменила срещу новите райхсмарки.