— Статуетката не е и тук — ядосано установи Фон Хайсен.
Разочарованието му пролича. Прерови останалото — накитите на Рамона и три златни менори, седемте им разклонения символ на пламтящия храст, намерен от Моисей. Фон Хайсен взе тежък златен кръст. В средата имаше великолепен рубин, заобиколен от дванайсет големи диаманта. Есесовецът въртеше кръста между пръстите си и го разглеждаше съсредоточено.
На Леви му беше трудно да запази самообладание. Този нагръден кръст бил открит от прадядо му при разкопки близо до Йерусалим и вече четири поколения от семейството го съхраняваха грижливо. Реликвата беше от времето на Третия кръстоносен поход, Ричард Лъвското сърце и Саладин.
— Качете тези отрепки в камиона — накрая заповяда Фон Хайсен, затвори сейфа и пусна ключа в джоба си.
Леви се запъна, когато един есесовец го дръпна.
— Трябва да се облека!
Фон Хайсен се засмя злобно.
— Качете го в камиона, казах. Не са му нужни дрехи там, където отива.
Фон Хайсен застана до прозореца към улицата, гледаше как младоците активисти набутват грубо Вайцман в камиона, спрял пред сградата. През нощта се бе натрупал сняг, а заледените павета блестяха в първите лъчи на изгрева. Нататък по „Юденгасе“ пълнеха още камиони с евреи за изпращането им в Маутхаузен, но Фон Хайсен се чувстваше измамен. Зад него есесовците и активистите изтърбушваха апартамента. Нямаше и следа от изчезналата статуетка. Фон Хайсен си каза разярен, че може би все пак тя е останала в Гватемала. Зарече се, че евреинът ще си плати за това. Обърна се на пети и мина на метър от двете статуетки, скрити под дюшемето.
Леви прегръщаше с едната си ръка Рамона, с другата — двете деца. Ребека плачеше, опряла лице на гърдите на баща си. Рамона се бе примолила на малко по-човечен ефрейтор, който й позволи да се облече и да облече Ариел и Ребека, но Леви трепереше по пижама.
— Татко, къде ни водят тези хора? — изхълца Ребека.
Леви я целуна по къдриците и я притисна до себе си.
— Ще видим… всичко ще се оправи, миличка — прошепна й, за да успокои някак момиченцето си.
Минаха над Дунав при Емерсдорф и продължиха по северния бряг. Леви си разтриваше ръцете, за да не замръзнат. Децата дремеха до лявото му рамо, Рамона бе опряла глава в дясното. Около два часа по-късно камионът забави ход на влизане в градчето Маутхаузен, няколко километра по-нататък изкачи полегат склон и спря пред огромния дървен портал на концентрационния лагер. Часовите провериха документите на шофьора, надникнаха небрежно към човешкия товар отзад и отвориха портата. Камионът продължи навътре и спря рязко на долния плац.
Там чакаха капитан и десетина войници от СС.
— Свалете ги от камиона и ги подредете до стената! — изръмжа хауптщурмфюрерът.
Леви пак прегърна жена си и децата, преди да им прошепне:
— Бог ще ни закриля.
Леви, Рамона и децата се озоваха по средата на редицата. Леви се оглеждаше предпазливо. Лагерът беше обграден от високи каменни стени с бодлива тел отгоре. На много места в оградата имаше високи наблюдателни кули от гранит със здрав покрив от каменни плочи. Той видя двама часови на кула, насочили картечницата си към новите затворници. Долови и внезапното напрежение във войниците, когато портата на лагера се отвори отново.
— Achtung!
Още десетина есесовци изтичаха от главното караулно помещение, строиха се и взеха пушките си за почест. Началникът на караула застана мирно, изпънал дясната си ръка напред и нагоре, преди черният мерцедес на Фон Хайсен да спре на плаца. Фон Хайсен излезе от колата, кимна на подчинения си офицер и доближи нехайно затворниците. Пак потупваше ботушите си с камшика. Мина бавно покрай редицата и спря пред Ариел, който бе пъхнал едната си ръка в джоба.
— Какво имаш там, момче?
Ариел се вторачи безмълвно в земята, долната му устна затрепери.
Фон Хайсен вдигна главата му с края на камшика.
— Дай ми каквото криеш!
Леви понечи да защити сина си, но един войник го блъсна към стената.
— Казах да ми го дадеш, момченце!
Сълзите напираха в очите на Ариел, но той извади едната карта, на която линии се пресичаха над езерото Атитлан.
— Я да видим какво е това… — проточи Фон Хайсен и се обърна към Леви.
— Детска рисунка — отвърна Леви сдържано.