— Лъжец!
Камшикът пак се изплющя по лицето му и Рамона се разплака.
— Смееш да се опълчваш на Третия райх, така ли? Щурмшарфюрер!
Ниският и набит старши сержант тракна с токове. Униформата се опъваше по туловището му, червендалестите бузи опираха в яката. Щурмшарфюрер Шмит бе назначен в лагера Маутхаузен преди всичко заради неизчерпаемата си омраза към евреите. Имаше вече двайсет и пет години служба в германския Вермахт, а отскоро бе преместен в СС. Никога не си позволяваше изблици на гняв, но този покорен на началството садист беше мразен еднакво и от затворници, и от останалите в охраната. Фон Хайсен обаче смяташе, че е полезен.
— Шмит, заведи тези боклуци в казармата на охраната и ги накарай да изчистят тоалетните.
— Слушам, хер оберщурмфюрер!
Фон Хайсен пак опря жезъла си под брадичката на Леви.
— Ще чистиш тоалетните до блясък. Така ще имаш време да помислиш дали не трябва да си малко по-сговорчив.
Есесовецът се врътна на токовете на безупречно излъсканите си ботуши и се отдалечи.
Шмит подкара затворниците в колона към главния вход на лагера, където две внушителни каменни кули пазеха портала. Леви погледна наляво. Мъже и жени къртеха парчета гранит от почти отвесен склон и ги носеха към големи дървени вагонетки. Няколко жени напрягаха силите си докрай, за да бутат пълна вагонетка и писъците им огласяха каменоломната, когато един надзирател ги налагаше с дебела пръчка. По-нататък мъже носеха големи каменни късове на раменете си. Надзиратели с готови за стрелба пушки ги заставяха да тичат по стръмни стъпала, изсечени в гранита, които водеха към ръба на канара.
Есесовците набутаха групата в тоалетната на казармата.
— Съвсем уместно, не мислите ли? — ухили се Шмит. — Чифутски лайна чистят мястото, където войниците от СС си оставят лайната.
— Моят талит, Леви… Накараха ме да търкам тоалетната с молитвения си шал.
Ребека сподавяше риданията си, докато войниците ги подкарваха към празна барака в лагера.
Ефрейтор Шауб угаси лампите. На Леви му се струваше, че този млад немец е от малко по-свестните в охраната на лагера, затова се изненада, когато Шауб доближи неговия нар.
— Ей, ти! Излез навън!
Претръпнал и физически, и емоционално, Леви безропотно се остави Шауб да го избута към вратата. Щом излязоха пред бараката, ефрейторът затвори вратата плътно.
— Нямаме много време, затова ме слушай внимателно — заговори немецът припряно и тихо, докато дърпаше Леви встрани от осветения кръг под единствената лампа над входа. — Съжалявам, че сте подложени на всичко това. Ще се опитаме да ви измъкнем по-скоро, но засега е прекалено опасно. Ще измислим обаче нещо за децата. Ако изпратят Ариел и Ребека в пералнята, не се опитвайте да ги задържите при себе си и им кажете да правят каквото се иска от тях.
— Как научихте имената им… Кой сте вие? — промърмори Леви, който не можеше да се справи с изумлението си.
— Няма значение. Достатъчно е да спомена Еврейската агенция в Истанбул.
Изведнъж вратата на казармата в отсрещния край на лагера се отвори и Леви се присви, когато Шауб го зашлеви през лицето.
— Чифутски боклук! Не може да излизаш, след като лампите са угасени! Връщай се вътре!
16.
Маутхаузен, 20 април 1938 година
Денят започна облачен и студен, ботушите на Фон Хайсен хрущяха по тънкия слой пролетен сняг, докато се връщаше от обиколката на лагера. Той бе решен посещението на райхсфюрер Химлер и честването на рождения ден на Хитлер да минат безукорно. Когато стигна до сградата на своята канцелария, той слезе по стъпалата към просторното подземие. Само двама души можеха да влизат в този същински трезор — самият Фон Хайсен и неговият ординарец, на когото бе възложено да претопява златните накити на евреите и златните зъби, изтръгнати от устите на труповете, преди да бъдат изнесени от „душовете“ под лазарета. Фон Хайсен докосна предпазливо малката пещ, която бе заповядал да вградят в една от стените. Още беше топла от работата през нощта. Той доволно набра комбинацията на огромния сейф в дъното на подземието.
„Прекрасно!“ — рече си, щом взе десеткилограмовото кюлче, което ординарецът бе добавил към предишните шест. На златото имаше щамповани орел и пречупен кръст, все едно бе предназначено да обогати хазната на Райха, но Фон Хайсен кроеше съвсем други планове. Вече бе поканил Феличи да го навести. Контактите на влиятелния дипломат във Ватикана — суверенна държава извън юрисдикцията и на Германия, и на Италия, можеха да се окажат особено полезни. Полковникът от СС издърпа едно от чекмеджетата на сейфа и извади нагръдния кръст, намерен в апартамента на Вайцман. На ординареца бе заповядано да съхранява кръста и още няколко вещи особено грижливо. Фон Хайсен не виждаше в този кръст нищо, освен внушителна купчина пачки, но предполагаше, че за човек като Феличи може да бъде и скъпоценна реликва. Върна го в чекмеджето, заключи сейфа и се качи в кабинета си.