— Аз ще се оправя… ти се грижи за сестра си. Обещай ми.
— Обещавам — прошепна Ариел и стисна ръката й още по-силно.
17.
Маутхаузен
Ариел се притече на помощ на Ребека. Чувалът с чаршафите и бельото на офицерите беше голям почти колкото нея и тя се напъваше безпомощно да го завлече по рампата към очуканото синьо камионче, което всеки ден сновеше между лагера и града. Ариел и Ребека понечиха да домъкнат последните чували, но шофьорката — млада жена със светлосини очи, им махна с ръка да отидат при нея там, където каросерията ги скриваше от погледите на часовите.
— Сега внимавайте — зашепна им тя. — Аз съм Катрина и трябва да ме слушате. Щом напълните камиона, ще пропълзите върху чувалите и ще се скриете зад кабината. Ще дръпнете чували върху себе си. Аз ще заключа каросерията. — Катрина се огледа спокойно наляво и надясно, за да се увери, че никой не ги наблюдава. — Побързайте и донесете онези два чувала.
— Ами мама?
Ребека се взираше умоляващо в Ариел.
— Мама заръча да правим каквото казва тази госпожица — напомни Ариел с разсъдливостта на възрастен.
— Какво става тук?
Свинските очички на войника, излязъл от склада за пране, се присвиха подозрително.
— По-пъргаво, малки негодници! Няма да си губя целия ден заради вас! — сопна се Катрина и блъсна децата покрай войника към товарната рампа. — Ама че са мързеливи тези двамата — оплака се тя на войника и седна зад волана.
— А вие какво очаквате? Нали са чифутчета…
Той влезе в склада след Ариел и Ребека. Катрина завъртя ключа, но двигателят не запали. Тя опита втори и трети път. Пак нищо. Видя, че войникът се връща.
— Scheiße! — изруга с престорен яд, излезе и вдигна капака.
Извади от джоба си ротор с полепнал по него зеленикав прах.
— Пак този ротор — каза с отвращение. — В работилницата нали има шкурка? — попита тя войника и пусна в ръката му пакет цигари.
— О, да — усмихна й се той похотливо. — Елате с мен.
Катрина изостана крачка зад войника, погледна Ариел и Ребека и кимна рязко към отворените задни вратички на малкия камион.
Ариел грабна единия край на чувала, с който се мъчеше сестра му, и го помъкна заедно със своя. Напъхаха се вътре и той затвори припряно вратичките.
— По-бързо! — изсъска и надникна през тясното прозорче. Катрина вървеше до войника и драскаше нещо на листче. — Идват!
Двамата пропълзяха върху чувалите, свряха се до задната стена на кабината и се покриха с най-горните чували. Ребека дишаше тежко, Ариел хвана ръката й.
— Все нещо такова ще ми се случи — мърмореше Катрина.
Застанала с гръб към войника, тя просто нагласи правилно разпределителя и затвори предния капак с трясък.
— Много благодаря! — каза засмяна на войника.
— Моля, винаги съм готов да ви помогна. Дали не бих могъл да ви почерпя нещо, когато съм в градски отпуск?
— Ще си помисля.
Тя включи на скорост и подкара бавно към масивната порта на Маутхаузен. Дебелият войник й помаха с ръка и тръгна да се скрие зад тоалетните, за да изпуши една цигара на спокойствие.
Катрина очакваше да отворят веднага, но един от часовите слезе от стражевата купа и й даде знак да спре.
— Какво карате отзад?
— Мръсни дрехи за пране, както винаги.
— Отворете!
Тя вдигна рамене, излезе от кабината и отвори задните вратички.
Ариел и Ребека инстинктивно се притиснаха до ламарината. Часовият размести няколко от големите сини чували, надникна по-навътре, накрая сложи щика на пушката си и ръгна между два чувала. Децата се смръзнаха, когато острието мина между тях и остави вдлъбнатина в задната стена на кабината.
— Извинете… — нехайно се обади Катрина.
— Какво има?
— Само искам да спомена, че в тези чували има и дрехи на оберщурмбанфюрер Фон Хайсен. Едва ли ще се зарадва, ако види дупка от щик на някоя от униформените си ризи.
Есесовецът изсумтя и излезе от камиона.
— Подредете чувалите и потегляйте! — заповяда троснато и се качи в кулата.
Ариел пак стисна ръката на Ребека. С другата бръкна в джоба си да провери дали още е там другата карта, която успя да скрие от нацистите.
Половин час по-късно Катрина отби по страничен път и спря навътре в гората. Отвори задните вратички и даде на децата малка торба.
— Вътре има дрехи. След още два часа ще бъдем във Виена, но искам да се преоблечете още сега, защото излезете ли от камиона, направо се качвате на кораб.