— Благодаря ви — смънка Ариел. — Имате ли молив и лист хартия?
— Имам. Ей сега.
— За какво ти е тази хартия? — попита Ребека, когато камиончето излезе отново на главния път.
— Опитах се да запомня какво имаше на картата, която немецът взе. Татко каза, че картите са много важни…
Сълза капна на листа, докато Ариел възстановяваше картата по памет. Оказа се обаче, че помни само един от трите знака до линиите. Накрая прибра внимателно двете карти в торбата, която Катрина им даде.
Когато влязоха в града, той надникна през прозорчето и позна някои сгради.
— Май сме близо до пристанището — каза на сестра си.
Спряха рязко и след малко вратичките се отвориха. В късния следобед мъгла бе обгърнала Виена. Неколцина войници се облягаха на бали вълна, пушеха и си разказваха вицове. Никой не обръщаше внимание на ръждясалия товарен параход, който се отъркваше в гумите, сложени по стената на кея. Рехав пушек се издигаше от единствения осажден комин на „Вилхелм Колер“ и се смесваше с мъглата. Кафявите води на Дунав обтичаха покритите с ръждиви петна бордове на парахода. Насред реката самоходен шлеп с дървени трупи се бореше упорито с течението.
— Тези са последните двама — каза Катрина на моряка, изпратен на кораба от Еврейската агенция във Виена. Тя доближи Ариел и Ребека. — Желая ви късмет, дано Бог ви пази.
С тези думи се обърна и си тръгна.
Морякът побърза да преведе децата по тясното подвижно мостче и да ги скрие в трюма.
Бягството на Ариел и Ребека може би нямаше да бъде разкрито чак до вечерната проверка, ако Фон Хайсен не беснееше заради загубата на статуетката. След като се бе погрижил бащата на еврейчетата да не издаде провала му, Фон Хайсен напомни на адютанта си, че иска хлапетата да гледат как умира майка им, преди да добави и тях в списъка с жертви за експериментите на доктор Рихтоф.
Сирената виеше заплашително, в градчето наблизо също се досетиха веднага, че някой е избягал.
— Хер комендант, претърсихме целия лагер. Видели са ги за последно да товарят камиона с прането, но след това са изчезнали — докладва изнервеният Бранд.
— Какво казаха от пералнята в града? — намръщено попита Фон Хайсен.
— Щатният им шофьор бил болен, не знаят къде са сега нито жената, която го заменила, нито камионът. Часовият на кулата настоява, че е претърсил камиона. Останалите от караула потвърдиха думите му.
— Евреите са виновни! — кипна Фон Хайсен. — Доведете собственика на пералнята за разпит.
— Да съобщя ли във Виена?
— Не! Сам ще се заема с това — натърти Фон Хайсен.
Нямаше да допусне и най-малкото петънце в служебното си досие. Имаше приятели в Гестапо, които щяха да затворят каналите за бягство през Виена или Истанбул.
— Искате ли да бъде отменен експериментът с онази Вайцман? — сети се Бранд. — Доктор Рихтоф е готов да започне.
— Кажи на доктора да си върши работата. И аз ще дойда скоро. За двете малки гадинки ще измислим нещо друго… нещо много специално.
— Слушам, хер комендант!
За по-малко от две минути Фон Хайсен се свърза с Адолф Айхман във Виена и му продиктува регистрационния номер на камиона.
— Няма проблем, приятелю — увери го Айхман. — Границите са под бдително наблюдение, а ако някой се опита да ги измъкне през пристанището, ще ги хванем.
— Благодаря ти, Адолф. Правиш ми голяма услуга.
Фон Хайсен остави слушалката върху телефона с убеждението, че децата на Вайцман скоро ще бъдат върнати в Маутхаузен.
Рамона лежеше гола на стоманена количка пред барокамерата. Трепереше от студ, но не можеше да помръдне. Черни метални скоби притискаха глезените и китките й. Кабели свързваха нещо залепено по тялото й с машина под количката. Страхът за децата й я смазваше.
— Вкарайте я и измерете температурата, кръвното налягане и пулса — заповяда Рихтоф на свой помощник — дългурест дипломант по медицина само на двайсет и няколко години.
— Веднага, хер доктор.
Фон Хайсен и Бранд стояха пред един от прозорците в стаята за наблюдение. Двама санитари избутаха и наместиха количката в барокамерата. Погледът на Бранд се плъзна по голото тяло на Рамона. Доста добре изглеждаше за жена на четиридесет. Рихтоф влезе при тях.
— Според вас колко ще издържи? — попита Бранд.