— Стига, О’Конър! — обади се дрезгаво вицепрезидентът. — Позволявате си съждения далеч над равнището на вашата служебна компетентност и очевидно не сте осведомен за експериментите, които провеждаме в Аляска. — Президентът го погледна озадачено. — Сеизмична томография, господин президент. Радиовълни с много ниска честота, които могат да бъдат насочвани, за да установяваме точното положение на подземни съоръжения. Новите данни дават надежда, че ако мощността бъде увеличена достатъчно, тунелите и всичко в тях ще бъде разрушено.
— Свържете ме със заместник-директора Уайли. Веднага! — излая Монтгомъри към секретарката, щом нахълта в кабинета си.
Заместник-директорът на ЦРУ по оперативната дейност отговаряше за всички тайни операции на САЩ по света. Хауърд Дж. Уайли беше вторият по могъщество човек в ЦРУ. Често знаеше повече и от директора.
Когато чу гласа му по защитената линия, Монтгомъри изръмжа:
— За какъв се мисли онзи шибаняк О’Конър?
— И аз току-що научих, господин вицепрезидент. Уверявам ви, ще бъде наказан.
— Наказан ли? Заслужава да го изритате! Ако слушаме такива като О’Конър, накрая ще поканим Ахмадинеджад и смахнатите му имами на барбекю пред Белия дом! Разкарайте го от Вашингтон. Станал е дупе и гащи с онези чекиджии в Държавния департамент. Пратете го да държи под око скапаняка Мугабе и неговите гангстери в Зимбабве. Още по-добре ще бъде да го натирите в Аляска. Чух, че там температурите паднали до четиридесет градуса под нулата. Нека поживее с хъскитата и белите мечки, за да започне да гледа по-практично на живота.
— Смятайте, че вече е там, господин вицепрезидент — отговори Уайли, но само си похаби думите.
Връзката бе прекъсната.
22.
Гакона, Аляска
Виелицата беше незапомнено свирепа. Вледеняващи ветрове брулеха долината на Медната река с над сто километра в час. Къртис погледна екраните на охранителните камери и потрепери неволно. Температурата бе паднала до минус петдесет градуса. Аляска беше може би най-гадното място, в което да отпразнуваш четиридесет и втория си рожден ден, каза си той мрачно, докато поредният напор на урагана връхлиташе центъра за управление на HAARP — Програмата за високочестотни активни изследвания на полярните атмосферни явления. Този наглед безобиден научен проект се извършваше и ръководеше от база в полярната пустош близо до Гакона, на 320 километра североизточно от Анкоридж. Къртис обаче знаеше достатъчно за предвидените експерименти.
Навън преспите се трупаха около сто и осемдесетте мощни антени, разположени на повече от 150 декара. Всяка беше висока повече от двайсет метра, а общо антените можеха да постигнат смайващата мощност от 3,6 милиарда вата в радиочестотите.
— Тази буря доста се развилия.
Доктор Тайлър Джаксън, старшият учен, назначен от ЦРУ в проекта, се шмугна приведен през двойната врата и избърса снега от ъгловатото си лице и пясъчнорусата брада.
Високият мъж още на младини бе свикнал да влиза прегърбен през нормалните врати, а вече беше на шейсет и четири и наближаваше времето да се пенсионира. Работеше за „Фирмата“ повече от четири десетилетия, но също като Къртис невинаги се съгласяваше с официалната политика, налагана от шпионската централа в Лангли, щат Вирджиния.
— Задава се и друга буря — промърмори Къртис. — Иранците току-що проведоха още едно пробно изстрелване на „Седжил-2“.
Само за две седмици, откакто пристигна в Гакона, между двамата се установи взаимно доверие. Не само защото Къртис също бе започнал като учен и не само защото и двамата имаха най-високия достъп до секретни материали.
— Погледни това.
Къртис пусна на един от мониторите записа от спътник. Тежащата двайсет и шест тона ракета се издигна величествено в нощното небе над Иран от изпитателния полигон в Семнан, недалеч от Техеран.
— Напредват твърде бързо — съгласи се Джаксън.
— Следващата стъпка за тях е тристепенен ракетен двигател… и тогава градове като Рим и Лондон също ще бъдат в обсега им.
Къртис кимна.