— Може и да не остава много време дотогава. Като се сетя за първата изстреляна от тях ракета — виждаше се как разни парчетии падат от нея, щом се отдели от стартовата площадка… А само година по-късно изведоха спътник в стабилна орбита.
— Как мислиш, получават ли помощ? Малко се откъснах от света тук.
— Аз знам, че им помагат. Видях сведенията от наш агент в Иран. Първо, за корпуса на ракетите са имали нужда от извънредно здрава стомана с ниско съдържание на въглерод — тя е задължително условие, за да намалят собственото тегло на ракетата. Има международни споразумения износът й да се контролира, но иранците успяха да си купят отнякъде, значи има кой да им я продаде. А сплавта на волфрам и мед, която им е нужна за направляващите лопатки в ракетния двигател с твърдо гориво, също е забранена за износ, но си набавиха някак и нея… може би от Китай.
— За какво им е сплав, съдържаща волфрам?
— Реактивната струя от този двигател съдържа алуминиев окис, който износва материалите страховито, но иранците създадоха и реактивно сопло, и направляваща лопатка, които издържат шейсетте секунди работа на първата степен на ракетата. Ако се справят с проблемите около защитата от прегряване и ако създадат ядрена бойна глава, съотношението на силите в света ще се промени рязко.
— Според тебе близо ли са до това?
Къртис кимна отново.
— Знаем, че те строят нов завод за обогатяване на уран близо до свещения град Кум, но е заровен толкова надълбоко в плътните скали на планината, че е почти невъзможно да бъде ударен, поне с конвенционални бомби. В Пентагона се опитват да създадат ново мощно оръжие за проникване през такава защита. Ще съдържа тонове експлозиви и ще го носят бомбардировачи, невидими за радарите, но може би и то няма да се справи с укрепени бункери в планинските недра.
— Това може би обяснява защо ни притискат да ускорим нашите експерименти тук, което си е същинска лудост.
— Толкова ли е опасно?
— Хипотезите ни още не са потвърдени, а това е предостатъчна причина да бъдем предпазливи.
— Опитай се да кажеш това на вицепрезидента…
— Именно. Или на безразсъдните шефове на Пентагона. Виждал ли си предложението за „Операция Ефир“?
— Без подробностите.
— Състои се от три фази. В първата импулс с мощност три милиарда вата трябва да нагрее и да вдигне равнището на йоносферата, за да видим можем ли да отклоним ракета от траекторията й. А в последната ще се мъчим да намерим начини да контролираме климатичните процеси — военните се опитват да постигнат това още от Виетнамската война. Но макар че и тези експерименти може да се окажат много опасни, най-много ме тревожи втората фаза.
Джаксън включи флаш памет в компютъра на Къртис и пусна презентация, отбелязана със „Строго секретно“.
— Във втората фаза вълни с крайно ниска честота трябва да бъдат насочени към земното ядро. Това наподобява методите на добивната индустрия, която използва сеизмична томография, за да търси залежи на петрол и природен газ.
— Да, но те използват мощност от трийсет, четирийсет вата, нали?
— Точно така. Знаем, че при по-висока мощност можем да получим изображения на тунели и бункери. В Пентагона обаче искат да проверим възможно ли е да постигнем такава мощност в самия край на диапазона, че направо да унищожим подземните съоръжения… А ядрените инсталации на Иран май са на първо място в списъка.
Къртис подсвирна.
— Наистина ли сме готови да бомбардираме земното ядро с три милиарда вата?
— Има твърде влиятелна група във Вашингтон, която иска непременно да получи резултат. Опасявам се, че нашият директор е само марионетка и прави каквото му заповядат. Знаеш ли какво означава „колебания на Чандлър“?
Къртис кимна. През 1891 година американският астроном Сет Карло Чандлър открил, че земната ос се колебае с отклонение до петнайсет метра.
— Един от най-уважаваните индийски сеизмолози — продължи Джаксън — се позова на данни от международната служба, наблюдаваща въртенето на Земята. През трите месеца преди унищожителните земетресения и цунами през 2004 година колебанията на Чандлър са нараснали значително. Обикновено за година се случва не повече от едно земетресение над 7 степен по скалата на Рихтер, но на 23 декември 2004-та имаше мощно земетресение в подводната падина Макуори до Нова Зеландия със степен 8,1. Само три дни по-късно имаше още по-мощно земетресение, около девета степен, ако не се лъжа… и то предизвика онези цунами, които погубиха стотици хиляди хора по бреговете на Азия. Честотата на тези силни трусове нараства, а колебанията на Чандлър са предизвикани от разпределението на масата в разтопеното външно ядро на планетата, както и на земната кора и океаните.