— Тоест ако започнем да бомбардираме ядрото с милиарди ватове електромагнитна енергия…
— … можем да предизвикаме още по-големи отклонения на оста. Това си е безумие, но адмиралите и генералите не желаят да ни чуят.
— Нито пък политиците. Има ли други данни, които да свързват колебанията на оста с честотата на земетресенията?
— През 1967 година двама канадци предложиха теорията на Масинха-Смайли, която обяснява тази връзка, но повечето учени не й обърнаха внимание. Има и нещо по-лошо.
Джаксън се премести при друг компютър и на монитора се появи впечатляваща снимка, направена от орбиталния телескоп „Хъбъл“.
— Това е галактиката NGC 1300, която по вселенските мащаби не е толкова далече от нас — на около шейсет и девет милиона светлинни години от Земята. Диаметърът й е 88 000 светлинни години.
Къртис се взираше в прекрасното изображение на спиралната галактика — гигантско червено-синьо колело с два спирални ръкава в съзвездието Еридан.
— Хъм. Значи е широка осемдесет и осем хиляди светлинни години… Възголемичка е, бих казал.
Джаксън се ухили.
— Е, ако се замислиш за размерите на цялата вселена… Само в нашия Млечен път има между 200 и 400 милиарда звезди. Умножи това по около 200 милиарда галактики в известния ни космос и губиш способност да си представиш кое колко е голямо. Из този безкрай има трилиони планети и е нелепо да смятаме, че само на Земята има живот. Аз обаче избрах снимката на NGC 1300, защото е подобна на нашата и центърът й се вижда съвсем отчетливо. — Джаксън посочи екрана. — А този център е огромна черна дупка с невъобразима гравитационна и електромагнитна енергия.
— Галактиката изглежда плоска… почти като диск.
— Вярно. И двамата знаем, че с въздействието си черните дупки сплескват всичко наоколо. Нищо, дори светлината не може да им избяга, затова ги наричаме „черни“. Тъкмо това тяхно могъщество задържа звездите и планетите им в орбита около галактическото ядро. Но на всеки 26 000 години Слънчевата система пресича плоскостта на диска, оформен от черната дупка в центъра на нашата галактика. Представи си, че черната дупка е по средата на плоска чиния. В тези случаи Слънчевата система се изравнява с ръба на чинията… — Джаксън помълча, потиснат от значението на следващите думи, които се канеше да изрече. — Поредният цикъл от 26 000 години завършва през 2012 година и отново ще се озовем точно срещу черната дупка.
— И това би могло да обясни някои от екстремните климатични явления напоследък?
— Да. Намесваме се в равновесието на Земята, тъкмо когато е най-неустойчива по орбитата си. Отгоре на всичко земното магнитно поле е най-слабо за целия период, откакто се правят измервания. Полюсите се местят из арктическата и антарктическата ледена пустош с повече от трийсет километра годишно. Ако съчетаеш това с най-новите данни на НАСА за слънчевите изригвания, които са с незапомнена активност, бъдещето на нашата планета се оказва несигурно, меко казано.
— Виждал съм таблиците — съгласи се Къртис, докато обмисляше трескаво бездната, която можеха да отворят пред човечеството експериментите в Гакона.
— А енергията на слънчевите петна продължава да нараства рязко — добави Джаксън. — Според НАСА тя ще достигне своя максимум също през 2012 година на равнища, каквито не сме наблюдавали досега. Може пък индианците хопи и маите да са предусетили нещо…
— Нима мислиш, че има някакъв смисъл в тези мистични врели-некипели?
— Не е изключено. Ние се смятаме за доста напреднала цивилизация, но още през 850 година маите са предсказали, че в 11:11 часа в петък, 21 декември 2012 година нашата планета ще се изравни с плоскостта на черната дупка в Млечния път. Астрономите потвърдиха, че изчисленията на маите са били точни до секундата. Щом са можели да направят толкова точно предвиждане, и то 800 години преди Галилео да погледне през първия си телескоп, дали не е време да се опомним и да приемем много по-сериозно тяхното предупреждение?
23.
Вашингтон
Вицепрезидентът Уолтър Монтгомъри бе поканил неколцина висши служители от ЦРУ на малък прием на моравата пред своята официална резиденция — достолепна бяла сграда от деветнайсети век. Помоли обаче заместник-директора Уайли да дойде по-рано, за да поговорят насаме в библиотеката на първия етаж.