Нямаше съмнение обаче с кого е съвсем младият Уайли на втората снимка — стоеше пред вашингтонския хотел „Мейфлауър“ до усмихнатия Дж. Едгар Хувър, дългогодишния директор на ФБР. Къртис умуваше какви по-точно са били отношенията на Уайли с Хувър. Знаеше, че заместник-директорът не се е женил никога. Започнал кариерата си във ФБР и стремглавото му издигане породило множество коментари дори в старомодните по онова време вестници, които иначе не се заяждали с „героя“ Хувър. Само за половин година новакът Уайли, който нямал никакъв оперативен опит, бил назначен в личния екип на Хувър.
— О’Конър, имам нова задача за тебе — каза най-после заместник-директорът.
— А аз тъкмо свикнах с Аляска…
Уайли го изгледа навъсено. Сред хората от разузнаването той беше известен с прякора Невестулката. Имаше квадратно лице, дълъг тънък нос и високо чело. Острата червеникава коса беше вчесана назад. С ръст метър и шейсет Уайли явно се чувстваше ощетен от природата и Къртис се зачуди дали безмилостната му наглост се дължи на Наполеонов комплекс, на някогашната близост с Хувър или просто на факта, че си е боклук по рождение. Каза си кисело, че вероятно се съчетават и трите причини.
— Това е нашето досие за доктор Алета Вайцман. — Заместник-директорът побутна към него тънката папка. — Тя е археоложка и работи за онова долнопробно правителство в Гватемала, което накарахме да си кротува още преди десетина години. Археолозите трябва да ровичкат древни кости, а не да отварят голяма уста като нея.
— Хауърд, мислех, че си имаме достатъчно грижи с Бен Ладен и талибаните. За какво ни е да се занимаваме със световно неизвестни археоложки?
Лицето на Уайли доби цвета на косата му.
— Мамка му, О’Конър, аз решавам какво е важно! — Юмрукът му се стовари на бюрото. — От тебе се иска само да научиш всичко за кучката, а после да й затвориш устата!
— Това ми изглежда прекалено. Може да е на корицата на това списанийце, но читателите му сигурно се броят на пръсти. Няма да попадне в телевизионните новини.
Заместник-директорът пак впи поглед в Къртис и веничките по слепоочията му се издуха.
— О’Конър, стъпваш по тънък лед. Вицепрезидентът е вбесен от предложенията ти за преговори с терористи, затова предлагам да оставиш анализа на мен и просто да си вършиш шибаната работа!
Думите на Уайли потвърдиха подозренията на Къртис. Заповедта идваше от най-горния ешелон на властта и Невестулката спазваше строго правилата на ЦРУ за мръсните операции — „Нито дума черно на бяло“.
— Вайцман ще участва в някакво тъпо сборище на археолози следващия месец — продължи заместник-директорът, а очите му още святкаха яростно. — Ти ще се вмъкнеш между тях като човек със силен интерес към археологията на маите, така че започвай да зубриш професионалния им жаргон.
Уайли стана и се изпъна в цял ръст, доколкото можеше. Срещата бе приключила. Къртис спря напиращата усмивчица. Изправен, Уайли изглеждаше още по-нисък, отколкото седнал.
Къртис си тръгна умислен. Усетът, изострен от безбройните часове, посветени на опасни операции, му подсказваше, че в случая с Вайцман крият твърде много факти от него. Но какви? Знаеше, че намесата на ЦРУ и Белия дом в Гватемала има дълга и кървава история. Дали доктор Вайцман не се е натъкнала случайно на операции на ЦРУ в Централна Америка? Той се запъти право към архива.
Хауърд Уайли позяпа през прозореца няколко минути, докато се уталожи кипящият му гняв. Вицепрезидентът беше прав — О’Конър е вироглавец, на когото не бива да се доверяват. Още докато преглеждаше електронната си поща, както винаги препълнена, Уайли бе решил, че се нуждае от резервен план, за да бъде изпълнена неговата заповед. Отвори съобщение от Салваторе Феличи, един от най-влиятелните кардинали във Ватикана.
„Приятелю, поздравявам те за новото ти назначение, което заслужаваш напълно!
Светият отец ме помоли да ти предам неговата благодарност за размяната на информация относно Близкия изток миналата седмица. За нас срещата беше много полезна и мога да те уверя, че държавният секретар на Ватикана ще прави всичко възможно, за да подкрепи устията на вашия президент в този проблемен регион.