В момента ние на свой ред сме все по-разтревожени от заплахите за нас в Централна Америка — изумени сме от равнището на подкрепа, която получава там т.нар. «теология на освобождението». Папа Йоан Павел II беше твърд противник на това движение и нашата позиция стана още по-категорична при новия папа.
Прилагам към писмото статия от една гватемалска археоложка — доктор Вайцман. Спомняш си, че когато бяхме в столицата на Гватемала преди време, имахме неприятности с нейния баща. Дъщерята е още по-опасна. Тя не само е настроена критично и към ЦРУ, и към Ватикана, но както научавам от свои източници, започнала е собствено разследване на смъртта на нейните близки. Тази заплаха трябва да бъде отстранена, преди да навреди непоправимо на нашите интереси.“
Уайли вдиша рязко от досада. Електронната поща между неговия сървър и компютъра на Феличи минаваше по криптирана линия, но си оставаше напълно достъпна за четене в източника. Кардиналът бе нарушил основно правило — операцията, която обмисляха, не биваше да се споменава писмено в никакъв случай. Прегледа писмото до края:
„Ще бъде от полза за нас, ако можем да обсъдим лично общите поводи за безпокойство. Кога би могъл да дойдеш в Рим? Редовната размяна на информация би могла да се съсредоточи върху Централна Америка, а ако имаме време, ще ти уредя и лична среща със Светия отец.
Наскоро получих няколко сандъка с превъзходно вино от приятели в Бордо и ще можем да обсъдим по-особените моменти в тези проблеми, докато се наслаждаваме на бутилка прекрасно червено вино.“
Хауърд Уайли завъртя креслото и се загледа разсеяно над моравата към дърветата по брега на река Потомак. Пръстите на едната му ръка потропваха по бюрото. Винаги можеше да отрече, че е знаел за възложеното убийство, а ако О’Конър случайно загинеше при нещастен случай, никой нямаше да задава излишни въпроси. Трябваше да се допита до Феличи за контактите му в подземния свят на Рим.
Откакто папа Пий XII удостои с орден Дивия Бил Донован, връзките между Ватикана и ЦРУ ставаха все по-близки. През 1978 година Розалин, съпругата на тогавашния президент Картър, бе приета на частна аудиенция от папа Йоан Павел II и му връчи писмо от Вашингтон, което правеше официални контактите, започнали още по времето на Донован. С писмото си Картър одобри редовни информационни срещи между ръководители на ЦРУ, папата и високопоставени кардинали. Ако се наложеше, директорът на ЦРУ и Уайли биха могли да се свържат със Светия отец на личния му номер — вътрешен 3101 в централата на Ватикана. Уайли обаче предпочиташе да поддържа връзка с Феличи.
Нямаше никакъв проблем да организира поредната размяна на информация, посветена на нарастващите заплахи за католическата църква в Централна Америка.
25.
Виена
Конференцията за маите щеше да започне в осем и половина сутринта, но Къртис зае позиция още в седем — можеше да наблюдава през витрината на кафенето входа към дома на Алета в квартала Щефансдом.
Към осем без четвърт археоложката излезе от сградата, пременена в черен костюм с панталон и черни боти до глезените. Къртис я последва на достатъчно разстояние, докато се увери, че тя отива към станцията на метрото, после се върна към сградата, където беше нейният апартамент. В двора се влизаше откъм „Щернгасе“, близо до една от най-известните виенски книжарници за издания на английски език. Дървената врата беше дебела и здрава, но за човек с опита на Къртис не беше никакво препятствие. Огледа тясната улица, но имаше само трима минувачи, които се отдалечаваха от него. След секунди затвори вратата безшумно и се озова в безлюден двор с няколко входа, защитени със стоманени врати.
На домофона до най-близката врата апартамент номер четири беше отбелязан само с фамилията Вайцман. Той поклати глава — тези врати само залъгваха обитателите на жилищата, вместо да ги предпазват наистина. Бръкна в куфарчето си и половин минута по-късно преодоля и това препятствие. Изкачи стъпалата и застана пред вратата на апартамент номер четири. Същият тип брава… Къртис бе завършил с превъзходни резултати множество курсове на ЦРУ. Спомни си за миг стария майстор в отварянето на сейфове, когото Управлението бе привлякло да учи агентите на незаконния си занаят. На югоизток от Ричмънд в щата Вирджиния се намираше военноморската база „Кемп Пиъри“, която всъщност беше един от най-секретните центрове за обучение на ЦРУ. Къртис бе прекарал стотици часове там, за да овладее по-сенчестите страни на професията си.