Висок и мускулест, Феличи се гордееше с чудесната си черна коса, само тук-там прошарена и прилежно вчесана назад под алената кардиналска шапка. Имаше издължено ъгловато лице и голям орлов нос. И погледът на сивите очи му придаваше сходство с хищна птица.
В момента четеше статия от гватемалската археоложка доктор Вайцман и се ядосваше все повече. Статията му бе изпратена от папския нунций в столицата на Гватемала. Червената химикалка в ръката му беше готова да подчертае поредното възмутително твърдение, докато той се опитваше да проумее диаграмата за календара на маите в статията:
„За разлика от нашите линейни календари, календарите на маите, както показва диаграмата, са мерили времето на кратки и дълги цикли и така давали възможността да предсказват по-важните повтарящи се явления. Краткият и дългият календар са били свързани подобно на зъбни колела. По-големият кръг — Хааб, се е основавал на земните цикли и в него са използвани 18 месеца по 20 дни, тоест общо 360 дни. Кратък допълнителен месец от 5 дни е допълвал годината до 365 дни. По-малкият кръг — свещеният Цолк’ин, се е основавал на циклите в звездния куп Плеяди в съзвездието Телец. Двайсет и първият ден от декември 2012 година бележи рядко, случващо се веднъж на 26 000 години съвпадение в календарните кръгове, които могат да дават предсказания за 4, 4000 или 40 000 дни в бъдещето.
Живеем в «края на дните» по календара на маите — края на период, определен съвсем точно от движението на планетите. Големият цикъл, състоящ се от 26 хилядолетия (по-точно от 25625 години), се състои от пет по-малки цикъла по 5125 години. Маите открили, че нашето слънце, наричано от тях Кинич-Ахау, застава на една линия с центъра на галактиката веднъж през всеки малък цикъл.
Има предостатъчно данни, които потвърждават точността на предвижданията, направени от маите. Преди повече от хилядолетие те са определили момента на слънчевото затъмнение на 11 август 1999 година до последната секунда — 11:03:07 по Гринуич. Това беше затъмнението, наблюдавано от най-много хора в цялата история.
Живеем в петия слънчев цикъл. Открити в Гватемала каменни стели на маите отбелязват, че четири предишни цивилизации са били напълно унищожени от ужасяващи бедствия, предизвикани от изравняването на слънцето с центъра на галактиката. Мощната енергия от галактическия център поражда слънчеви изригвания с невъобразима сила, съчетани с обръщането на полюсите в собственото магнитно поле на слънцето. Можем ли да направим нещо? Древен кодекс на маите крие ключа за оцеляването ни, но старейшините на потомците на маите не разкриват къде се намира този кодекс.“
Феличи написа в полето на страницата с острия си четлив почерк:
„Езическите ритуали на маите открай време са заплаха за единствената праведна вяра. Имало е защо да бъдат изгорени библиотеките им. Ако Кодексът на маите съществува, задължително е да бъде взет и съхраняван в нашия таен архив. Вайцман също го търси и трябва да бъде наблюдавана.“
Кардиналът върна списанието в купчинката документи за четене и се взря за малко в портрета на Томазо де Торквемада, изпъкващ по средата на библиотеката. Някогашният Велик инквизитор на Испания и несломим защитник на вярата беше неговият неизчерпаем източник на вдъхновение.
Феличи се надигна иззад бюрото и прекоси стаята безшумно по мекия червен килим към отсрещната стена. Безценната картина „Свети Жером“, рисувана от Леонардо да Винчи, привличаше погледа, взета временно от ватиканската Пинакотека. Свети Жером пък беше любимият светец на Салваторе Феличи. През 393 година Жером бе заклеймил половите сношения като поквара, а Феличи също беше убеден, че съпружеските двойки трябва да си ги позволяват единствено с цел зачеване на деца. Бутна настрана подвижната рамка с картината, набра шифъра на скрития сейф и извади яркочервена папка, на която бе отпечатан в златно личният му герб. Тя съдържаше копие от досието на ЦРУ за доктор Алета Вайцман, които Уайли му бе изпратил миналата седмица с дипломатическа поща. В папката бяха и редовните доклади на папския нунций в Гватемала — много от тях се отнасяха за идването на власт на левичарски правителства в Латинска Америка и тяхната враждебност към Ватикана.