Феличи се настани отново на мекото кожено кресло. Дворецът на Светата Инквизиция бе построен през 1571 година от папа Пий V. През онова столетие Светият престол се отнасял с благоволение към масовите изтезания, прилагани от инквизиторите. А онези, които отказвали да се подчинят и да склонят глави пред католическата догма, завършвали живота си в пламъците на кладите. Инквизицията се превърнала в едно от страшилищата на Европа. Ватикана бе дал по-благовидно име на наследилата я институция — Съвет по вероучение, но той се помещаваше във все същата сграда и все още разследваше всеки случай на ерес. Както и Алета бе подчертала другаде в статията си, кардинал Йозеф Ратцингер бе оглавявал съвременната Инквизиция двайсет и четири години и си бе заслужил прякора Божия ротвайлер, преди да бъде избран за папа Бенедикт XVI през 2005 година. Път нагоре, по който се бе устремил неотклонно и кардинал Салваторе Феличи. На шейсет и две години той беше сред най-безспорните кандидати да стане следващият, комуто ще поверят папския престол и ключовете на Свети Петър. Феличи обаче не забравяше, че ако миналото му се разчуе някога, неговата кариера във Ватикана ще завърши безславно.
Той опипваше неспокойно тежкия нагръден кръст, увиснал над аления му пояс на дебела златна верижка, която пък висеше от едно от трийсет и трите копринени копчета на расото му — символ на годините, прекарани в служба на Исус. Необикновеният кръст, инкрустиран с огромен рубин сред дванайсет големи диаманта, беше трофей на баща му от Втората световна война.
Феличи се съсредоточи отново върху заплахите за светата църква, надигащи се в Латинска Америка — не само нарастващото влияние на новите партии, но и твърде гръмогласните учени, сред които Алета Вайцман беше начело в неговия списък. Отвори досието от ЦРУ, но го прекъсна тихо почукване по звукоизолираната врата на кабинета. Влезе отец Кордона, личният му секретар.
— Ваше Преосвещенство, идват представителите на ЦРУ. Камерхерът на Негово Светейшество ги посрещна и ще пристигнат при Арката на камбаните след двайсет минути. Оттам ще бъдат въведени в личната библиотека на Негово Светейшество.
Феличи знаеше всяка подробност от церемонията.
— А материалите за срещата?
— Личният секретар на Негово Светейшество вече ги прегледа.
— Кой друг ще присъства?
— Държавният секретар. Негово Светейшество пожела да дойдат също префектите на Конгрегацията за епископите, на конгрегацията за духовниците и на Конгрегацията за католическо образование.
Феличи цъкна с език раздразнено. Той се стараеше да се среща достатъчно често с равните му по ранг кардинали, но не изпитваше никакво уважение към тях. Освен това не искаше да споделя ценни сведения с никого, особено с могъщия и амбициозен държавен секретар на Ватикана.
— Негово Светейшество смята — добави отец Кордона, който долови настроението му, — че щом префектите трябва да изразят мнението си относно назначенията на епископи в Америка, редно е да присъстват и на тази среща.
— А моята уговорка с Уайли за тази вечер?
— Синьор Уайли ще вечеря с вас в осем часа в личната ви трапезария. Менюто и избраните вина са при входящите документи на бюрото ви. Имате ли други поръчения за мен, Ваше Преосвещенство?
— Не — троснато отвърна Феличи.
Свикнал с неговата сприхавост, отец Кордона се изсули тихомълком от кабинета.
Феличи излезе за кратката разходка до папския дворец през площад „Свети Петър“. Папският нунций в Гватемала вече бе изпратил сведения, че доктор Вайцман не само търси Кодекса на маите, но и разследва връзките между ЦРУ и престъпленията на „отрядите на смъртта“ в Централна Америка. Феличи знаеше и най-лошото — тя ровеше във връзките между ЦРУ и Ватикана. Тази Вайцман беше много по-опасна, отколкото изглеждаше.
27.
Природонаучен музей, Виена
Колекцията на Природонаучния музей във Виена беше сред най-големите в света. В почивката след сутрешната програма Алета Вайцман бродеше сред огромни мамути, динозаври, птеродактили и други редки находки от отдавна отминали епохи. На връщане към конферентната зала мина през главното фоайе, в което се извисяваше огромен препариран лос. Насреща му стоеше вечно озъбен лъв. Тя изкачи стъпалата и докато си избираше място в първите редове, видя Матиас Дженингс да застава зад катедрата. Не я изненада тълпата журналисти, събрали се в дъното на залата — раздухващият скандали йезуит ги привличаше, където и да отиде. Зад нея Къртис се вмъкна в залата и седна в единия ъгъл, откъдето можеше да наблюдава всичко.