Къртис долавяше как настръхнаха журналистите и операторите — досущ глутница, надушила кръв. Неколцина от тях се смееха открито. Най-сетне още някой се осмели да предизвика високомерния йезуит.
— Коя е тя? — прошепна един журналист.
— Доктор Алета Вайцман — отговори колегата му от вестник „Таймс“. — Тя е гватемалка, но баща й е живял и работил във Виена. На път е да се прочуе също като него.
— Доктор Вайцман — подхвана Дженингс, — изненадан съм, че във вашите оценки не се придържате към по-академичен подход. Е, вие сте жена, а и нямате неограничения достъп до находки от древността, на какъвто се радват учените от моя ранг.
Йезуитът изсумтя отново.
— И защо сте толкова изненадан, монсиньор? — намеси се журналистът от „Таймс“. — Отричате ли, че маите са можели да изчисляват движението на планетите? Според вас трябва ли да пренебрегнем напълно подреждането на планетите през 2012 година?
— Значението на тези мистични глупости се преувеличава безкрайно — заяви Дженингс. — Убеден съм, че 21 декември 2012 ще има за нашия свят не по-голямо значение от смяната на хилядолетията, с която вие — журналистите, се занимавахте толкова настървено.
— Самият вие признахте, че маите са предупреждавали за разместване на магнитните полюси, свързано с нарастваща слънчева активност — каза репортер на монреалския „Газет“. — Някои учени, включително от НАСА, потвърждават предвижданията на маите за огромен скок в появата и активността на слънчевите петна през 2012 година. Фактите потвърждават, че слънчевите изригвания стават са все по-мощни. Не смятате ли, че ако една древна цивилизация е знаела предварително какво може да се случи през 2012 година, поне си струва да проучим предупрежденията й?
— Няма нищо ново в периодичното нарастване на слънчевата активност — възрази с досада Дженингс.
— Монсиньор, отдавна се разпространяват слухове за изчезнал кодекс на маите. — Младата журналистка от „Женски свят“ очевидно искаше да насочи спора към нещо по-интересно за нейните читателки. — Кодекс, който би могъл да ни предупреди навреме за огромно бедствие… и да даде шанс на някои от нас да оцелеят. Има ли според вас някакво основание за тези слухове?
— Така нареченият Кодекс на маите е само плод на въображението на журналистите — невъздържано се изсмя Дженингс. — За съжаление повечето писмени паметници на маите са били изгорени по време на испанското нашествие в региона. Малкото оцелели кодекси — Дрезденският, Мадридският и Парижкият, наречени на градовете, където се съхраняват, както и откъсът на Гролиър, са написани на хуун. Маите са правили тази хартия от кората на Ficus continifolia или Ficus padifolia. — Журналистката се обърна отегчено към фотографа до нея, а Дженингс продължи: — Хуун е много по-издръжлива от папирусите на древните египтяни. Аз имах рядката възможност да проучвам оригиналите. От тези сборници Дрезденският изяснява най-добре що за кръвожадни диваци са били маите, които без да им мигне окото са жертвали и собствените си деца. И макар че сборниците несъмнено ни помогнаха да разберем свирепостта на маите, в тях не се споменава нищо за бъдеща катастрофа — абсолютно нищо! — завърши той непреклонно.
Алета пак поклати глава. Съвременната наука бе потвърдила подреждането на планетите, за което предупреждаваха маите. Тя знаеше и че Дженингс е научил достатъчно за изчезналия кодекс, но отричаше съществуването му. Кого или какво защитаваше йезуитът? Ватикана? Дали нещо в кодекса застрашаваше католическата църква?
След края на лекцията тя забеляза доктор Хосе Арана, застанал невъзмутимо до първата редица столове. Побърза да отиде при него.
— Доктор Арана, аз съм Алета Вайцман — протегна му ръка. — Срещали сме се веднъж или два пъти в детството ми, тогава живеех в Сан Маркос. Отдавна искам да говоря с вас.