Йезуитът вдигна рамене. Изобщо не се тревожеше от какво е застрашена църквата. А и предупреждението не го стряскаше прекалено. Някои учени вече правеха изчисления, без да се разчува. Дженингс бе разгледал придирчиво картите с прогнозите за катастрофалните последствия от обръщане не само на магнитните, но и на географските полюси. Накрая реши да си купи имот в едно от съвсем малкото места в света, което би останало безопасно през декември 2012 година. Не можеше обаче да пренебрегне самия шанс за намиране на кодекса. За усилията му не подозираше дори Феличи.
— Ваше Преосвещенство — не се сдържа Дженингс, — Кодексът на маите би се превърнал в археологическа сензация също като ръкописите от Мъртво море, Розетския камък, теракотената армия в Китай… Онзи, който открие пророчеството, ще впише завинаги името си в историята.
— Е, и? — изсумтя кардиналът.
— Ако просто скътаме кодекса в нашия таен архив, не само ще лишим археологията от велико откритие, но и ще погазим дълга си да разгласим пред целия свят предупреждението на маите — упорито повтори йезуитът.
— Аз пък ти напомням отново, че финансирането на твоите експедиции не е безусловно, а зависи от готовността ти да изпълняваш заповеди.
— Ваше Преосвещенство, Ватиканската банка не е единственият възможен източник на средства… — процеди Дженингс.
Той вече бе говорил с богати хора, склонни да дават пари за наука, но щеше да е по-благоразумно, ако си мълчеше за това. Разбира се, благоразумието не беше сред достойнствата на йезуита.
— Надявах се да не стигнем до този момент — поклати глава Феличи, — но не ми оставяш избор.
Той натика папката със снимките в ръцете на Дженингс и зачака самодоволно реакцията му. Монсиньорът онемя и прежълтя.
— За твой късмет аз искам да опазя доброто име на Светата църква — тежко каза Феличи. — Ти си ни полезен и няма смисъл да те опозорявам. — Кардиналът си взе папката от притихналата жертва. — След като изяснихме въпроса как трябва да постъпим с Кодекса на маите, имам за тебе още една строго поверителна задача.
Йезуитът кимна унило.
— В края на Втората световна война — продължи Феличи — в името на победата над комунизма Съединените щати и Ватикана си сътрудничили, за да изведат от Германия учени и офицери, чиито знания и дарби са били ценни. Сред тези хора е бил и офицерът от СС Карл фон Хайсен. Той е получил нова самоличност като католически свещеник в енорията Сан Педро. Според нас има вероятност той да е жив и до ден-днешен. Ти си го познавал под името отец Ернандес.
— Да, спомних си. Имаше подчертано испанско произношение, но вие казахте, че е немец?…
— Школата по испански език на остров Антигуа е била много добра, а обучението на Фон Хайсен е било продължително. В ролята си на отец Ернандес той направи много за краха на комунизма и досега нямаше причини да разкриваме истинската му самоличност. За съжаление и той като тебе е проявявал нехайство. Неотдавна научихме за навика му да води подробен дневник.
— Който би поставил Ватикана и Щатите в неудобно положение? — опомни се Дженингс.
— Освен това в дневника може би има информация къде е Кодексът на маите — неприветливо добави Феличи. — Искаме този дневник да попадне при нас.
— Знаете ли къде е Фон Хайсен?
— След оттеглянето си от оперативна дейност той остана в Сан Педро, но явно е бил предупреден, че Мосад най-после го е открил, и е побързал да изчезне… вероятно е избягал в Перу.
— Значи следите му се губят.
— Дори да е така, от тебе се иска да разпиташ предпазливо. Прикритието ти е, че посещаваш по решение на Ватикана енорията в Сан Педро, където от известно време нямат свой свещеник. Основната ти задача си остава намирането на кодекса. Заминаваш за Гватемала утре. Отец Кордона ще подготви документите ти. Ако е необходимо да ми съобщиш нещо, папският нунций там ще ти осигури надеждна връзка, но и той не знае каква е истинската цел на връщането ти в Гватемала. А тези снимки, монсиньор Дженингс, ще останат на съхранение в моя сейф. — Феличи размаха папката пред лицето на йезуита. — Дано не ми дадеш повод да ги използвам срещу тебе.
34.
Виена
Антонио Содано боравеше почти безшумно с шперца, докато отваряше вратата на апартамента. Открехна я полека и се заслуша. Отляво беше осветено, чуваше шум на течаща вода в мивка. Промъкна се натам и надникна откъм коридора. В банята в дъното жена си миеше зъбите. Жената от снимката, която му дадоха. Тя беше висока, с чудесно тяло. Докато проверяваше пред огледалото дали си е почистила добре зъбите, гърдите й опъваха нощницата. Содано се отдръпна.