Тя го изгледа смразяващо. Къртис бръкна под сакото си, извади пистолета и го подаде с дръжката напред.
— Вземи го.
— За какво ми е?
— Вземи го! — настоя той. — Бих могъл да те застрелям по всяко време, нали? Само че дойдох да те защитя. Внимавай, зареден е…
Алета се взираше изпитателно в него.
— А сега ти ме застреляй или извикай полицията, или първо едното, после другото, както искаш — продължи Къртис. — Или пък се разбираме, че изчезваме оттук.
— Още сега ли? — попита тя и му върна оръжието.
Той тръсна глава.
— Утре. Първо да се отървем от хубавеца, а и трябва да подремнем малко. Имаш ли и друга спалня? Бих те поканил в хотела, където отседнах, но това ни е първата среща…
— Не прекалявай, О’Конър — натъртено произнесе тя фамилията му.
— Чувал ли си някога за Кодекса на маите? — попита Алета, щом сложи каната с кафе на кухненската маса.
— И аз бях на лекцията на монсиньор Дженингс — призна Къртис.
— Защо ли не съм изненадана? — поклати глава тя, отново обзета от гнетящото чувство, че я дебнат непрекъснато. — Не се съмнявам, че си искал да те сметнат за археолог.
— Четох две-три нощи, за да знам поне нещо — смънка той.
— Е, поне си чул въпроса на журналистката за кодекса.
— Дженингс й се присмя, че всичко било измислица на медиите. Вярно ли е?
— Кодексът съществува.
— Защо си толкова уверена?
— Сега е твой ред да ми се довериш.
Тя се постара да му обясни набързо диренето на нейния дядо и предупреждението на доктор Арана.
— И ти очакваш тези статуетки да ти покажат пътя към кодекса?
— Е, няма как да съм сигурна. А и първо трябва да намеря третата. Маите са се погрижили много старателно кодексът да си остане скрит, докато не настъпи моментът да бъде намерен.
— И според Хосе Арана моментът е настъпил, така ли?
— Може би не е случайно, че намерихме двете статуетки днес. Разгледай ги внимателно. Това дърво е дървото на живота в традицията на маите. Могъщ символ на сътворението, над което сега е надвиснала огромна опасност. В основата на едното дърво има мъжки ягуар, а на другото — мъжки и женски. То е неутралното, въплъщава равновесието. Ясно е, че под третото дърво има женски ягуар — символ на изгубеното женско начало.
— Ако съм запомнил правилно, ягуарът също е бил свещен за древните маи…
Алета се усмихна за пръв път откакто Къртис нахълта в нейния апартамент.
— Двете нощи четене не са били загубено време.
— Само че виждам колко малко съм прочел…
— Не се притеснявай, моят дядо цял живот е изучавал маите, но едва е проникнал под повърхността. Ние си въобразяваме, че сме най-развитата цивилизация, а още не сме опознали истинската история на древността. Чак тогава ще открием, че маите също като египтяните и инките са постигнали много повече, отколкото допускат надменни псевдоисторици като Дженингс.
— Може и да си права — съгласи се Къртис. — Нещо в този кодекс стряска и Ватикана, и онези, за които работех досега. Готови са на всичко, за да го вземат, затова нашето примирие ще продължи, докато ти помагам да го намериш.
— Защо си убеден, че и Ватикана, и американското правителство искат кодекса? И защо си готов да ми помагаш?
— Не знам подбудите им, но се стремят да те изпреварят. Успеят ли, подозирам, че ще скрият кодекса от хората.
— Ами предупрежденията?
— Ще рискуват да ги пренебрегнат. Няма да е първият случай, когато са премълчавали важна информация.
Алета се замисли.
— И аз не знам защо американците се плашат от кодекса, но май се досещам защо Ватикана се опитва да го прибере. Нали криха ръкописите от Мъртво море цели три десетилетия, за да не застрашават техните догми за учението на Исус? А Кодексът на маите може да се окаже много по-страшен за тях от онези свитъци.
— В какъв смисъл?
— Имам бележки на моя дядо — според него кодексът ще бъде намерен в джунглите на Гватемала и не само предупреждава какво може да ни сполети, но е свързан някак и с посланията на Дева Мария във Фатима. — Тя си позволи бегла усмивка. — О’Конър, Ватикана открай време вижда заплахи в духовността на маите.
И неговата усмивка беше сдържана.
— Не може ли да минем без това „О’Конър“?