Алета въздъхна.
— Искам да знаеш, че съм ти благодарна за постъпката ти тази вечер… Само че не съм свикнала да ми се изтърсват хора с ножове и пистолети. Трябва да мине доста време, докато ти се доверя, ако изобщо се престраша. Ако казваш истината и си нарушил заповед на своя началник, ще подгонят и тебе…
— Меко казано. Още една причина да се махнем по-скоро от Виена и да потеглим към Гватемала.
Тя завъртя глава.
— Не преди да науча как е умрял моят дядо. Утре ще отпътувам с влак към Бад Аролсен. Там има милиони документи за жертвите на Холокоста. Най-после са достъпни.
— Да, май четох нещо за това. Значи очакваш да намериш данни за дядо ти и баба ти?
— Също и за баща ми и неговата сестра, макар че те са успели да избягат.
— Ами добре… но не забравяй, че щом Уайли разбере какво се случи тук, ще ни подгони така, както не са издирвали дори Осама бен Ладен. От колко време ще се нуждаеш в Бад Аролсен?
— Един ден… Най-много два. Уговорих предварително ползването на архива. Документите от Маутхаузен са подредени и търсенето е улеснено.
— После искаш да отидеш в самия лагер Маутхаузен. Заедно с пътуването ще се задържим още поне пет дни в Европа. Може и да ни се размине, но рискът е голям. Както и да е, нека поспим, после ще видим.
Къртис огледа „Рингщрасе“ и в двете посоки, после отвори вратата на кафене „Шварценберг“, за да влезе Алета първа.
Намериха свободно сепаре в тих ъгъл на кафенето, което съществуваше още от осемнайсети век, разположено срещу хотел „Империал“. Нямаше много хора и Къртис се взря поред във всекиго, но не забеляза нищо необичайно. Повечето бяха бизнесмени, прелистващи вестници, докато хапнат кифла с кафе мока. Твърде рано беше за туристите.
— Кафе, кифла, мармалад и рохко яйце — обърна се Къртис към сервитьора.
Черният костюм и папийонката на възрастния мъж подхождаха напълно на полилеите, гоблените, облицованите с дърво колони и старите столове с кожена тапицерия.
— Господинът желае ли вестник?
— Да. „Ню Йорк таймс“, моля.
— За вас, госпожо?
— Искам „Ди Велт“ и същата виенска закуска. Благодаря — каза му Алета на безупречен немски. — Колко езика владееш? — изви вежди към Къртис, когато сервитьорът се отдалечи.
— Говоря добре немски, френски и италиански. Справям се горе-долу с испански, руски и китайски.
— Впечатляващо. Да речем, че руският е остатък от Студената война, но защо и китайски?
Стори й се, че очите му помръкнаха за миг.
— Поредната дълга история. Помагах за безопасността на Олимпиадата в Пекин.
— Не си от приказливите, както виждам.
Къртис се подсмихна.
— Професионално изкривяване, струва ми се.
Той благодари на сервитьора, който им поднесе закуската и за негово облекчение отвлече вниманието на Алета.
— Какъв е планът? — попита тя след малко. — Сега ще си вземеш багажа от хотела, така ли?
— Влакът тръгва в 10 часа и 40 минути, а хотелът ми е отсреща.
Къртис кимна към фасадата на „Империал“.
— Я гледай — поклати глава Алета. — Вие, шпионите, знаете как да си угаждате.
— Все някой трябва да бъде клиент и на такива хотели — отвърна той с пресилена скромност.
В този миг срещна погледа на висок слаб мъж с черно палто и барета, който стоеше до будка за вестници на другия тротоар. Мъжът веднага се престори, че го интересуват заглавията на всекидневниците.
— Не се озъртай — помоли Къртис. — Има един дългуч с барета, който ни наглежда. Когато изляза, почакай той да тръгне след мен и отиди с такси на Вестбанхоф. Аз ще му се измъкна и ще се срещнем там.
Алета гледаше как човекът, който я спаси предишния ден, подтичва към хотел „Империал“. Кльощавият мъж с черното палто забърза подире му по „Рингщрасе“.
35.
Централата на ЦРУ
Лангли, Вирджиния
Хауърд Уайли показа на големия екран последната схема от резюмето, подготвено за посещението на новоизбрания президент в централата на ЦРУ. Уайли смяташе, че изборите са завършили катастрофално — новият президент поне на думи предпочиташе преговорите пред употребата на сила. Иначе казано, говореше на чужд за Уайли език.
— Ако позволите да обобщя, господин президент, Съединените щати са изправени пред множество различни предизвикателства в света. Терористичните мрежи разширяват обхвата си и набират нови членове. Разпространението на ядрено оръжие продължава да бъде тежък проблем. Знаем, че Северна Корея има достъп до обогатен уран от своите реактори, а търговците на оръжие снабдяват тайно страната с технологии за все по-усъвършенствани балистични ракети. Необходима е крайна предпазливост в каквито и да било преговори с Иран — подчерта Уайли. — Техеран няма да се откаже от производството на обогатен уран и ако не направим нищо срещу тяхната програма, след броени години заплахата на Ахмадинеджад да изтрие Израел от лицето на земята може да бъде осъществена.