Выбрать главу

Къртис и Алета бяха толкова погълнати от бележките на Леви Вайцман, че не забелязаха как кльощавият дългуч мина в коридора пред купето. Той се огледа само за миг към тях.

А Алета четеше на глас:

— „Обсъдих това с Алберт и той смята, че трябва да се отнесем сериозно към тази опасност.“

— Изглежда дядо ти е бил приятел на Айнщайн…

Алета кимна.

— И двамата са ненавиждали нацизма. Вероятно знаеш, че по времето, когато дядо ми намерил Стела D в Тикал, Айнщайн вече е публикувал труда си за теорията на относителността.

— Спомням си колко мъчна за разбиране е математическата й основа. Всички тези нелинейни частни диференциални уравнения…

— И тъкмо те позволяват да бъде предсказано съществуването на черни дупки. Дядо ми е бил не само археолог, физиката винаги го е увличала. Както виждаш, тези хора още тогава са се занимавали с днешните ни проблеми.

Къртис погледна през прозореца. Линията минаваше близо до Дунав, клоните на дърветата по брега бяха отрупани със сняг.

— Може и да е съвпадение — каза накрая той, — но сега магнитното поле на Земята е най-слабо, откакто са започнали измерванията му. Наскоро бях за малко в една от изследователските ни бази в Аляска. Силата на полето вече е под 0,5 гауса, а магнитните полюси се местят все по-бързо, с повече от трийсет километра годишно. Северният магнитен полюс вече не е на канадска територия, където е бил през последните четири века, а е северно от островната група Кралица Елизабет и се измества през Северния ледовит океан към Сибир.

— Не се случва за пръв път — напомни Алета. — Ако магнитното поле изчезне напълно, ще стане страшно за всички ни…

— Така си е. Не само ще настане пълен хаос в комуникациите и в навигацията на кораби и самолети, но и ще загубим защитата си срещу смъртоносната космическа радиация.

— Ще оцелеят само онези в подземни бункери — добави тя. — Неотдавна прочетох статия на група учени, които са сондирали древни вулкани и пробите показват, че магнитните полюси невинаги са били в Арктика и Антарктика…

— Не бяха ли открили и останки от тропически коралови рифове при сондиране в Нюфаундленд?

— О, има още много доказателства. Под леда в Антарктида са намерени вкаменелости от тропически дървета и папрати, а възрастта им съвпада с твърденията на маите за събитията в древността. Близо до Северния полюс пък в пробите има останки от блатни кипариси, в северните райони на Гренландия — от смокинови дървета. Тоест в миналото е имало размествания на само на магнитните, но и на географските полюси, които са опустошавали живота на планетата.

— Покачването на слънчевата активност също показва, че ни предстоят тежки времена — промърмори Къртис, — но монсиньор Дженингс като че не иска да повярва в знанията на маите за магнитното поле на слънцето?

— Струва ми се странно след всичко, което би трябвало да е научил за маите — съгласи се Алета и обърна на друга страница. — Леви е написал: „Стела F ни дава неоспорими доказателства, че маите са познавали добре 22 годишния цикъл на слънчевото магнитно поле и свързаното с него засилване и отслабване на слънчевата активност“.

— Твоят дядо има ли предположения как една древна цивилизация може да е проучвала слънчевите петна без дори подобие на телескоп?

Тя завъртя глава.

— Само споменава, че не е сигурен дали маите са знаели нещо за по-бързото движение по екватора на слънцето в сравнение с полюсите и дали това е причината за бъркотията в слънчевата плазма. Той се съмнява и че са били наясно със силната електромагнитна радиация и „слънчевия вятър“. Предполага обаче, че са знаели за въздействието на слънчевите петна върху нашата планета. Поне няма спор, че са можели да предсказват циклите им.

— Сегашният цикъл ще достигне върховата си активност през 2012 година. Като си представя изместване и на географските полюси — Северният в Ню Йорк или Южният в Сидни…

Къртис предпочете да не се впуска в подробности какво би могло да се случи. Ако Кодексът на маите наистина предсказваше и изместване на географските полюси, човечеството трябваше да вложи огромни усилия, за да се предпази поне отчасти, но въпреки това животът на Земята не би могъл да оцелее в сегашния си вид.

37.