— И двамата ли? — стъписа се резидентът във Виена.
Той бе работил съвместно с О’Конър в няколко операции.
— И двамата! — излая Уайли. — Содано не беше някакво смотано хулиганче. Можеше да се погрижи за себе си. Щом е убит, няма кой друг, освен О’Конър да го е направил.
— Защо човек като О’Конър би решил да се обърне срещу Управлението? — поклати глава Елън Родригес. — Засега нямаме доказателства, че е така.
Уайли се извъртя към нея, погледът му изгаряше.
— Родригес, аз вземам решенията тук.
И останалите в залата изглеждаха смутени, но никой друг не се застъпи за О’Конър.
— Берлин, искам ваши хора да са в готовност за незабавни действия. — Уайли пак се вторачи в камерата. — Поставете под наблюдение гарата във Вюрцбург. Искам разписанието за всички влакове и автобуси, потеглящи от града. Ако не ги очистим във влака, трябва да знам накъде ще тръгнат. — Той изви глава към Дейвис. — Научете какво е правила Нефертити през последния месец. Разговори по мобилния и домашния телефон, движение по банковите й сметки и кредитни карти — всичко, което може да ни подскаже защо е в Германия. — Уайли заговори съвсем тихо. — Обясни на онази кучка Родригес, че ако ми се опълчи още веднъж, ще я пратя да сервира кафе в бюфета.
Дейвис пак си избърса челото, когато заместник-директорът излезе.
— Родригес, мери си приказките. Пак опъна нервите на шефа до скъсване.
— Ау, опънала съм му нервите! За бога, Лари! Не разбираш ли с какво се занимаваме в момента? Работила съм с О’Конър. Не е фурнаджийска лопата. Ти чел ли си досието на Вайцман? Каква ти „явна заплаха“?! Бездруго злоупотребихме с този израз спрямо Ирак. Тя е археоложка, по дяволите! Може ли някой да ми обясни с какво е толкова опасна за американските власти?
И зелените очи на Родригес пламтяха. Двама от по-младите мъже в залата се подсмихнаха. Лари Дейвис не беше много по-популярен от Уайли.
— Просто кажи на онези в Будапеща да приберат мобилния телефон на Содано — сърдито заповяда Дейвис. — Останалите се захващайте с пътуванията и телефонните разговори на Нефертити и Тутанкамон. Хайде, на работа!
— Скапаняк — промърмори Родригес, когато се настани пред бюрото си.
38.
Нюрнберг-Вюрцбург, Германия
Влакът профучаваше през еднообразен пейзаж от ниви и селски къщи.
— Баща ми избягал само с дрехите на гърба си и две карти — каза Алета, преди да извади първата карта. — До края на живота си беше убеден, че тази е свързана някак с Тикал, но не успя да я разгадае.
Къртис се взря в схемата върху хартия от хуун.
— Триъгълник в Тикал… Може да означава какво ли не.
Алета кимна.
— А тази не е истинската — подаде му втората карта. — Оригиналът бил даден на дядо ми от старейшини на маите и също бил нарисуван на хартия от кора.
— Къде е сега оригиналът?
— Нацистите го взели, когато арестували цялото семейство, но баща ми нарисувал копие по памет. За съжаление не помнел всички фигури и копието е съвсем приблизително. Смяташе, че очертанията напомнят формата на езерото Атитлан.
Къртис разглеждаше озадачен втората карта.
— Не си ли съгласен? — попита тя.
— Може и да е езерото Атитлан, не съм бил по онези места. Проблемът е, че само за едната линия от трите има някакви координати, стига това да е значението на фигурите. Само че… Ами да, разбира се! — възкликна той. — Обратна засечка!
— Обратна засечка ли?
— Стар похват на военните топографи. Използвали са го, преди технологията на GPS да развали цялото удоволствие от лутането в горските дебри. Ако не знаеш координатите си, качваш се на високо място и с компаса мериш приблизително посоката към три видими ориентира, които са отбелязани на картата, тоест знаеш техните координати. Обръщаш измерванията в посоките от трите точки към твоето място и на картата се получава доста малък триъгълник, в който би трябвало да се намираш ти. Има ли такива открояващи се ориентири около езерото Атитлан?
— Вулканите! Има три вулкана, най-големият от които е Атитлан. — Алета посочи най-южната точка на картата. — На север от него е вулканът Толиман, а на изток — Сан Педро, в чието подножие има малко село. Високи са над три хиляди метра, затова се виждат от всяка точка в езерото. Два от тях са близо един до друг, както показват и линиите на картата. Всичко съвпада.