— Но и това не помага много. Само една от посоките е с някакви знаци, а триъгълникът, в който се пресичат, става големичък.
— Това е запомнил баща ми — вдигна рамене Алета, — а и там, където линиите се пресичат, няма кой знае какво. Най-близкото село до Сан Педро е Сан Маркос, където израснах като малка. Разположено е около това заливче. Има насаждения от кафе, отглеждат и царевица. Има също зеленчукови и овощни градинки… Животът там беше простичък и спокоен, докато не дойдоха „отрядите на смъртта“.
Къртис я погледна със съчувствие и пак посочи триъгълника.
— А това тук?
— Голям вулканичен хребет, който се спуска към езерото. Без другите координати все едно търсим игла в купа сено.
— А вулканите активни ли са?
— Атитлан е активен, последното му изригване е било през 1853 година. Толиман — може би, но не е изригвал през последните векове. Самото езеро е създадено от изригване.
— Много ли са селата около езерото?
— Не. Панахачел е най-голямото градче на северния бряг… с около 14 000 жители. Иначе има само селца като Сан Педро, Сан Лукас, Сан Маркос и Сан Хуан. Имената подсказват влиянието на испанската католическа църква, но духът на маите още е жив там.
— Все пак и трите линии минават през езерото. Дали не търсим нещо, което е под водата?
— Атитлан е много дълбоко езеро, на много места дълбочината е над 400 метра, има и подводни пещери. — Двамата се смълчаха, докато обмислят какво означава това за тяхното начинание. — В Санта Крус има школа по подводно плуване, но не ми се вярва, че отиват да се гмуркат толкова на юг…
— Гмуркането в езера на голяма надморска височина е свързано с особени рискове — напомни Къртис, който се питаше дали Алета ще сподели с него какъв опит има като водолаз. — Необходимо е специално обучение.
И двамата знаеха, че на голяма надморска височина нараства опасността от кесонна болест.
— Ти гмуркач ли си? — попита Алета.
— Обучавах се с отряд „тюлени“ от флота…
Гласът му заглъхна, когато погледна към коридора. Къртис се напрегна, щом видя мъжа с палтото и баретата.
— Какво става? — настръхна и Алета.
— Имаме си компания. Онзи е баретата, който мина преди секунди. Прибери картите и бележника в куфарчето и се престори, че спиш. Ако онзи се върне, не мърдай. Дишай бавно и остави всичко на мен.
Алета се облегна и затвори очи. Все повече разчиташе на тайнствения си спътник.
Къртис извади пистолета „Глок 21“ изпод коженото си яке и завинти сръчно заглушителя на цевта му. Пак прикри оръжието под якето, облегна се с притворени очи и зачака.
Десет минути преди да пристигнат във Вюрцбург мъжът с баретата се върна. Видя, че двамата в купето спят и отвори бавно вратата. Седна тихо до Алета и светкавично извади от джоба на палтото остър като бръснач десантен нож.
Къртис натисна спусъка два пъти и куршумите 45-ти калибър пръснаха сърцето на нападателя. Въпреки заглушителя изстрелите прозвучаха твърде силно и Алета подскочи, когато ножът изтрака на пода.
— Миерда! — изруга тя.
Къртис й даде знак с ръка да не говори повече. Сложи си ръкавици и върна ножа в джоба на мъртвеца. Прерови и другите джобове на палтото и взе мобилния телефон. Опитваше се да обмисли всичко за миг-два. Надникна в коридора и в тоалетната в единия край на вагона. Празно. Ако нямаше да почистват тоалетната до крайната гара във Франкфурт, може би щяха да объркат германската полиция за известно време. По бялата риза на убиеца бе плъзнало голямо червено петно. Къртис закопча палтото му и го завлече до тоалетната, където го намести върху тоалетната чиния. Затвори вратата и я заключи отвън с отвертката на сгъваемото си ножче.
Лицето на Алета още белееше.
— Добре ли си? — попита я Къртис.
Тя кимна и промълви с треперещ глас:
— Често ли ти се случват такива неща?
— Такъв ми е занаятът. Лорд Актън е бил прав, когато казал: „Властта покварява, а абсолютната власт покварява абсолютно“. Важи напълно и за Уайли, и за кардинал Феличи. За нещастие ние сме начело в списъка им с неудобни хора.
Влакът вече намаляваше скоростта си преди гарата във Вюрцбург.
— Може би наблюдават гарата — напомни Къртис и взе сака на Алета, — но ще внимават за двойка, затова ще вървим поотделно. Гледай си в краката, за да няма добър запис на лицето ти от охранителните камери. Нашият влак тръгва от пети перон след петнайсет минути. Аз ще ти пазя гърба.