— Да се кача ли във влака?
— Да. Още не знаят накъде сме тръгнали, а в голяма гара като Вюрцбург не могат да пратят хора на всеки перон. Ще се видим там.
Надяваше се, че ободри Алета с усмивката си, преди да тръгне назад по коридора към следващия вагон.
Докато вървеше зад нея, Къртис се зарадва, че имаха късмет. За броени минути бяха пристигнали четири влака и навсякъде имаше тълпи. Къртис се отклони към друг перон, пъхна се във влак за Гьотинген и пусна мобилния телефон на убиеца в кошчето за боклук на една от тоалетните. Може би прекаляваше с повторния опит да заблуди преследвачите, но Уайли щеше да засече и този телефон. Отиде навреме на пети перон. Алета вече седеше до прозореца в купето, той се настани срещу нея. Другите две места бяха заети от възрастна двойка и на Къртис му олекна малко. Дори ако хората на ЦРУ в Германия бяха успели да пратят някого и в този влак, Уайли би се поколебал да опита нещо пред свидетели, камо ли пък да се отърве и от старците. Полицията би разследвала крайно упорито такова престъпление, а Уайли нямаше нужда от излишен шум в момента.
Влакът потегли по разписание с точност до секундата. Къртис се подсмиваше безмълвно, докато си представяше какви усилия е насочил Уайли към проследяването на телефона му, плуващ из канализацията на Виена. Засега може би се отърваха, но нямаше да е за дълго. Изпаднал в прословутата си ярост, Уайли щеше да мобилизира огромните възможности на ЦРУ, с които разполагаше — групите във всички посолства, обучените убийци с неясен произход, които владееха съвършено немски и чакаха задачите си в затънтени мотели и пансиони, връзките с други разузнавателни и полицейски организации, както и с могъщи частни фирми за разследване и охрана.
Той реши, че ще слязат от влака в Касел-Вилхелмсхьое и ще наемат кола.
Къртис огледа с бинокъла полята наоколо. Намери усамотена къща в покрайнините на Бад Аролсен, където отседнаха. Коли минаваха рядко по шосе 252, което свързваше градчето с Менгерингхаузен на юг. С колата под наем стигнаха до центъра на Бад Аролсен за десетина минути и Къртис спря на паркинг до главната улица. Бившите казарми на СС бяха ремонтирани и преобразени отвън. Сега вместо зловещите символи на нацизма в градинката пред приемната се развяваха флаговете на Международния червен кръст и Международната служба за издирване.
— Фрау Вайцман, добре дошли в Бад Аролсен. Очаквахме ви. Документите, които поискахте, вече са извадени от архива и са на ваше разположение. Моля, подпишете се в регистрационната книга и ме последвайте.
Лицето на Алета имаше почти същия блед оттенък като ръкавиците, които им дадоха, за да боравят с папките, в които се съхраняваха гестаповските заповеди за арест, списъците на затворниците, протоколите от проверките с вписани педантично и най-малките подробности и зловещите „книги на смъртта“.
— Дали ще понесеш това? — меко попита Къртис.
— Трябва да знам какво ги е сполетяло — отвърна Алета.
Отвори първата папка и се зае с тягостната задача да преглежда имената. Седяха мълчаливо един до друг почти час, накрая Къртис застина.
— Тук има заповед за арест, отдолу е вписано потвърждение, че баба ти, дядо ти, баща ти и сестра му са отведени в Маутхаузен. Документът е от април 1938 година.
Алета прочете бавно четирите имена — Леви Ехуд Вайцман, Рамона Мириам Вайцман, Ариел Леви Вайцман, Ребека Мириам Вайцман. Арестувани в дома им на „Юденгасе“, Виена.
— Комендант на Маутхаузен е бил млад офицер от СС — Карл фон Хайсен. Един от любимците на Химлер. Леви е бил на експедиция в Гватемала с него.
— Дядо ти е сътрудничил на нацистите ли?!
— Нямал е избор. Това е било преди войната. Химлер вярвал, че висшата арийска раса е създала някои от най-великите цивилизации в света, включително и културата на маите. А тогава дядо ми бил сред малкото европейци, които са работили в Тикал и са разгадавали йероглифите на маите. Химлер му заповядал да се присъедини към нацистка експедиция като съветник по археология. Фон Хайсен бил избран лично от Химлер да ръководи експедицията. Дядо ми не записвал почти нищо, макар че е оставил загадъчни насоки в онази книга, която ти показах. Но по време на експедицията имало някакъв сблъсък между дядо ми и Фон Хайсен. Досещам се, че след това Фон Хайсен се е разправил с дядо ми особено жестоко в Маутхаузен.