— Не е ли бил твърде млад, за да го назначат за комендант на лагера Маутхаузен?
— По-точно млад и безмилостен садист — тъкмо такъв би направил впечатление на Химлер. Подозирам, че Леви се е опитвал да му пречи по всякакъв начин в експедицията, а ако е намерил нещо ценно, направил е всичко по силите си да го укрие от нацистите — сам видя как е успял да съхрани статуетките. Знам, че дядо ми е искал да отведе семейството си от Виена, но вече било късно.
— Баща ти често ли говореше за това? — още по-благо попита Къртис.
Той съзнаваше какво неизмеримо чувство за загуба изпитва Алета, още по-непоносимо заради убийството на баща й от гватемалските главорези и ЦРУ.
— Само веднъж. Ловяхме риба на езерото в малката си лодка. Той не беше словоохотлив през онзи ден. Почти невъзможно е да си представиш какво са преживели… и още по-трудно е да осъзнаеш защо се е случило. — Тя тръсна глава и избърса сълзите си. — И това все още е един от най-важните въпроси, за които няма отговор, нали? Нацистите натрупали огромно могъщество, но защо толкова много от обикновените германци се свлекли в мръсотията заедно с тях и започнали да се държат като зверове? Баща ми сънуваше ужасни кошмари, но все пак е бил сред малцината, успели да избягат от концентрационен лагер. Архиепископ Ронкали спасявал еврейски деца, докато бил папски нунций в Истанбул…
„Аха! Една тайна по-малко“ — мислено отбеляза Къртис.
— Давал им е фалшиви кръщелни свидетелства за приемане на католическата вяра, така ли?
— Във Ватикана винаги е имало покварени и жадни за власт кардинали — промълви Алета, — но понякога избират за папа човек като Ронкали…
— Йоан XXIII — съгласи се той. — Един от наистина великите папи. Затова ли баща ти наистина е станал католик?
— Той не забравяше човечността на Ронкали. Това беше израз на неговата благодарност.
Алета отвори тази „книга на смъртта“, в която очакваше да намери истината — на корицата бе изписано с калиграфски почерк „1.01.37 — 31.12.38“. На всеки ред имаше едно име с лагерния номер, точната дата, час и място на убийството и начина на умъртвяване.
— Изроди! — изсъска тя половин час по-късно, щом стигна до дълъг списък от имена.
Къртис се вгледа в страницата.
— Убити са в един и същ ден… през две минути.
— Имало е причина — с разяждаща горчивина изрече Алета. — Рожденият ден на Хитлер. Фон Хайсен направил подарък на фюрера — заповядал в продължение на час и половина да застрелват евреин през две минути.
„Нацистите явно не са си падали по тортите“ — мрачно си каза Къртис.
Алета отгърна на следващата страница и затисна устата си с длан. Първите два реда, запълнени със същия почерк, гласяха:
Леви Ехуд Вайцман
20.04.38 — 14ч02м — Екзекутиран
Рамона Мириам Вайцман
21.04.38 — 11ч31м — Починала: медицински експеримент
— Толкова съжалявам… — каза Къртис и докосна рамото й.
— Благодаря ти. Сега поне знам. Все пак е някаква утеха.
Той пак се сети за архивите на ЦРУ и за отец Ернандес, местния агент в Сан Педро в продължение на толкова години.
— Знаеш ли дали Фон Хайсен някога е бил изправян пред съда? — попита внимателно.
Тя завъртя глава.
— Не ми е известно.
— Към края на войната Ватиканът и ЦРУ са си сътрудничили в спасяването на нацистки престъпници, които щели да им бъдат полезни в борбата срещу комунизма. Някои от тях били представяни за свещеници и извеждани през „ватиканските канали“, включително Адолф Айхман и Клаус Барби.
— Да. Питам се само какво ли би казал Христос за това?
Къртис кимна, обзет от старата погнуса, която му остана от преживелиците с църквата в детството.
— Ако Христос бе слязъл на земята по онова време, нямало е само да преобърне масите на сарафите във Ватиканската банка, а би направил още много неща… — промърмори той. — Исках обаче да ти подскажа, че Фон Хайсен е бил приближен на Химлер, значи е станал ценен и за Ватикана, и ЦРУ.
— Предполагаш, че е сред онези, които са се измъкнали безнаказано?
— Възможно е. Мнозина са се озовали в Централна и Южна Америка. В Гватемала — също. Засега е само догадка, но преди да дойда във Виена, прегледах някои архиви на ЦРУ. Имали са агент при езерото Атитлан… отец Ернандес.
— Помня го! Крайно противен човек. Ами да… говореше чудесно испански език, но се усещаше друг европейски акцент… дали не беше немски? Значи предполагаш, че той…