Къртис сви рамене.
— Не съм сигурен. Нямаше конкретно потвърждение, че Фон Хайсен и отец Ернандес са едно и също лице. Но от тебе научих, че Фон Хайсен е бил дълго в Гватемала преди войната. Ако е можел да избира в коя държава от Централна и Южна Америка да се скрие, защо да не отиде на познато място?
— Нищо чудно да е взел и оригиналната карта. А на нея са точните координати на мястото в езерото — сви вежди Алета.
— Поне не бива да забравяме за тази вероятност. Утре сутринта потегляме по тъмно към Маутхаузен. С колата. С влак пак ще ни спипат.
39.
Централа на ЦРУ
Лангли, Вирджиния
Елън Родригес приглади настрани тъмните кичури, закрили нейното загоряло луничаво лице, и прие обаждането по една от защитените линии в оперативната зала. Брандън Грей, младият и амбициозен резидент в Берлин, не беше в добро настроение.
— Полицията във Франкуфрт току-що даде пресконференция. Ей сега ще ви изпратя записа. Нашият човек във влака от Виена е бил убит.
— От Тутанкамон ли?…
— Уайли ще иска да научи подробностите.
След половин час Уайли и Лари Дейвис влязоха заедно.
— Пуснете видеото! — нареди веднага заместник-директорът.
Родригес кимна на дежурния агент и на екрана се появи записа от онлайн изданието на „Ди Велт“. Този път водеща новина беше намирането на труп на гарата във Франкфурт. Показваха пресконференцията на Франц Райнхард, старшия полицейски комисар на Франкфурт. Родригес пак започна да превежда.
— „… на вашия въпрос мога да отговоря, че не сме сигурни в кой момент от движението на влака е извършено убийството.“
— „Не можете ли да определите поне някакъв интервал, в който се е случило?“
Въпросът бе зададен от млада блондинка, която се промъкна отпред в гъмжилото от журналисти.
Райнхард завъртя глава невъзмутимо. След почти четири десетилетия в полицията на провинция Хесен, и то повечето време като детектив, не би позволил да го подразни неопитна репортерка.
— „Влакът е тръгнал от Виена в 10 часа и 40 минути. Пристигнал е във Франкфурт в 17 часа и 36 минути, тоест почти седем часа по-късно. На практика убийството може да е било извършено по всяко време през тези седем часа.“
— „Ами данните от аутопсията?“ — настоя младата жена. — „Състоянието на тялото, вкочанясването, температурата… няма ли да определите по тях по-точно момента?“
— „Предварителният оглед показа, че жертвата е застреляна с два куршума в сърцето, и то отблизо. Очаквам резултатите от аутопсията по-късно днес, но ви съветвам да не разчитате прекалено на тях. Моментът на настъпването на смъртта не може да бъде определен съвсем точно.“ — Райнхард се вторачи с откровена насмешка в журналистката. — „Първо, температурата на трупа, която споменахте, насочва съвсем приблизително към момента на смъртта. В идеални условия трупът изстива с един градус на всеки час, но процесът може да се забави и до шест часа за един градус. Вкочанясването на трупа също продължава в много широк диапазон — от петнайсет минути до петнайсет часа.“
Някои от по-възрастните журналисти също се усмихваха неприкрито.
— „Идентифицирахте ли жертвата?“
— „Намерихме паспорт и опитваме да се свържем с близки на покойника. Дотогава е неуместно да коментирам въпроса.“
— „Чухме, че тоалетната на вагона е била заключена отвън. Как си обяснявате това?“ — обади се друг репортер.
— „Ще търсим обяснение. Засега не знаем мотива на престъплението. Няма следи от борба. Ще се стремим да разпитаме всеки, който е пътувал с този влак. Умоляваме онези, които са видели или чули нещо подозрително, да се свържат с нас веднага.“
Райнхард влезе в полицейския комисариат и записът свърши. Включиха видеовръзката с новото и неугледно американско посолство в Берлин, струвало на данъкоплатците 130 милиона долара. От съображения за сигурност германските власти бяха преселили обитателите на цяла улица още по време на строежа. Вестник „Зюддойче Цайтунг“ бе нарекъл посолството „Форт Нокс до Бранденбургската врата“.
— Имаме ли нещо по-конкретно от залъгалките на онова ченге? — обърна се Уайли към старшия агент в Берлин.
— За последен път говорихме с нашия човек трийсет минути преди пристигането на влака във Вюрцбург. Изглежда, че Тутанкамон е взел мобилния му телефон, с което е допуснал първата си груба грешка. Проследяваме го — сега знаем, че Тутанкамон, може би заедно с Нефертити, е слязъл на гарата в Гьотинген. Още са в очертанията на града. Възложих на двама души да ги издирят.