Елън Родригес слушаше с интерес разговора. Тя се бе срещала с Брандън Грей само веднъж на съвещание. Стигнаха до ожесточен спор за мястото на жените в Управлението. Не само Родригес, а и още мнозина от опитните служители на ЦРУ се учудиха, когато Уайли назначи Грей на един от най-важните постове в Европа. Нахаканият кариерист Грей се отличаваше с наглостта на Уайли и често бъркаше, но никога не се усъмняваше в себе си.
Тя поклати глава. О’Конър не би допуснал толкова елементарна грешка.
— Стига телефонът още да е у Тутанкамон — позволи си да вметне Родригес.
— Какво намекваш?
И на екрана пролича колко се вбеси Грей.
— Искам да кажа, че взехме телефона на Содано от някакъв шлеп. Предполагаме, че Тутанкамон го е подхвърлил там, за да ни насочи по лъжлива следа. За какво му е телефонът на вашия човек — за да ви улесни ли?
— Например, за да прегледа съобщенията и номерата, с които е разговарял! — троснато се намеси Уайли.
— Именно, сър — мазно каза Грей. — Родригес, телефонът да не е слязъл на гарата в Гьотинген със собствените си крачета, а?
Тя стисна устни, раздвоена между верността си към Управлението и искреното си уважение към О’Конър.
— Сър — каза Грей на Уайли, — не е ли време да включим германската и австрийската полиция в издирването? Без тяхната помощ е много трудно да проследим къде двата обекта са показвали паспортите си.
— Не! — отсече Уайли. — Така ще провалим цялата операция. Ще проследите паспортите по неофициални канали. — Той се озърна неприязнено към Родригес. — Какво имаме за Нефертити?
— Преди малко получихме разпечатките за разговорите й през последната година. Още ги преглеждаме — отговори тя безизразно. — През последните две седмици е говорила рядко по мобилния си телефон — с туристическата агенция в Гватемала, чиито услуги ползва, с Археологическия музей пак там, както и с музея „Попол Вух“. Единственото обаждане, което може би е интересно за нас — последното от този телефон — добави тя натъртено, — е преди три дни от Виена до Международната служба за издирване в Бад Аролсен, град в северна Германия. Съмнявам се, че Тутанкамон и Нефертити са в Гьотинген. По-вероятно е да се намират в Бад Аролсен.
— Съсредоточете усилията си в Гьотинген — заповяда Уайли на Грей, — и дайте на вашите хора разрешение да действат незабавно, ако открият обектите. Нека някой да се заеме и с Бад Аролсен за всеки случай. Където и да ги намерим — ликвидираме ги!
С лекотата на навика от почти десетте години като шофьор на големи камиони за събиране на отпадъци Бернхард Бекер насочи вилката на хидравличния повдигач в прорезите на големия контейнер зад синеплекса. С едно натискане на бутон тежкият контейнер се издигна като перце във въздуха. Масивният камион мерцедес се разклати на ресорите си, когато съдържанието на контейнера се изсипа шумно и пресата започна да мачка и уплътнява боклука. Но попадналият в камиона още в началото на тази обиколка мобилен телефон „Нокия“ оставаше невредим, увит дебело в хартиени кърпи. И още излъчваше сигнал. Бекер пусна контейнера плавно на асфалта, прибра вилката и включи на първа скорост.
— Кристиян, този беше последният за днес — ухили се и подкара по „Годхардщрасе“ западно от средновековния център на Гьотинген. — Вече предвкусвам бирата!
— Бернхард, днес ще е само по една — отвърна Кристиян Дитер, седнал до него в кабината. — Утре Софи навършва пет години и ако не сглобя детския батут, който й купихме, ще загазя.
— Такива сте женените мъже. Някой ден ще ти дойде умът в главата. — Бекер зави по пълната с автомобили „Индустрищрасе“ и увеличи скоростта. — Какво става, за бога!…
Натисна педала на спирачките докрай и мощният клаксон на камиона изрева оглушително.
Сивото „Ауди“, което ги задмина, незнайно защо им се изпречи и спря. Отвътре изскочиха двама мъже с черни маски на лицата и картечни пистолети. Втурнаха се към камиона.
— Бернхард, имат оръжие! — кресна Дитер.
Бекер подкара назад, но онези тичаха с все сила и доближаваха.
— Спри! — извика единият маскиран.
Бекер пак натисна спирачките, превключи на първа скорост и подкара към мъжете.
— Наведи се! — викна на Дитер, но беше късно.
Единият от младите бандити, които ЦРУ нае да убият О’Конър и Вайцман, се паникьоса и изпразни целия пълнител по кабината. Откосът уби мигновено двамата в камиона. Бекер се свлече върху волана и тежкото возило зави рязко към тротоара и се заби в малка сладкарница. Десетината клиенти, седнали отвън, сред тях две майки с бебешки колички, нямаха никакъв шанс да оцелеят.