Бандитите хукнаха обратно към сивото „Ауди“ и потеглиха със скърцане на прегрети гуми. Полицейска кола в синьо и сребристо, минаваща по отсрещното платно, зави почти на място и ги подгони с вой на сирена и проблясващи лампи.
В сладкарницата избухна газова бутилка и пожарът се разгоря бързо. Изтърбушеното помещение бълваше гъст черен дим. Все още живите хора вътре пищяха. Някои изтичаха навън с пламнали дрехи, други можеха само да пълзят мъчително, докато още сирени започваха да вият в далечината.
40.
Гватемала
Ниски облаци се стелеха по вулканичните хребети на платата и се спускаха към долините. Пилотът насочи самолета към „Ла Аурора“, международното летище на град Гватемала, едноименната столица на страната. Монсиньор Дженингс се загледа през илюминатора до седалката си в бизнескласата. Под него небостъргачи сякаш се бореха за място с копторите в този кипящ от живот град с над два милиона жители, мнозинството от които живееха в мизерия. Гватемала беше третата поред столица. Първата — Сиудад Виеха, малко по̀ на изток, била разрушена от наводнения и вулканични изригвания през 1541 година. Втората — Антигуа, също разположена наблизо, била изравнена със земята от опустошително земетресение два века по-късно.
Дженингс бе намислил да отпътува веднага към Панахачел с някой от раздрънканите междуградски автобуси, но зърна през парцаливите облаци Олимпийския стадион с яркосините му седалки, които побираха 30 000 запалянковци в тази луда по футбола страна. А на север от стадиона започваше Първа зона с квартала на долнопробните бардаци. Старата жажда се пробуди в слабините му и той реши да остане в града тази нощ. Енорията Сан Педро можеше да мине и без него още един ден. Пък и така би могъл да поговори с познатия си в Националния музей по археология и етнография. От какво ли се бе развълнувала толкова онази Вайцман?
Дженингс излезе тромаво от новия пътнически терминал, повлякъл големия куфар на колелца. Носеше дънки и жълта тениска. Не понасяше лесно влажната жега, потта вече се стичаше по червендалестото му лице.
— Колко искаш до Първа зона? — попита той заядливо шофьора на раздрънкано жълто такси.
— Сто кецала — отговори мургавият сбръчкан мъж, несъмнено потомък на маите.
— Сто кецала! Пладнешки обир! Ще ти дам седемдесет — заинати се Дженингс.
Старият шофьор вдигна рамене и Дженингс се напъха в колата.
Улиците бяха претъпкани с автобуси, бълващи черни пушеци, очукани камиони с овехтяло окачване и вездесъщите пикапи „Тойота“, кой от кой по-нуждаещи се от основен ремонт.
— Хотел „Рио“ на Авенида 6а — заръча Дженингс на шофьора.
Не след дълго Дженингс издърпа куфара си по напуканите плочки на мърлявото фоайе. Тук го познаваха и срещу няколко кецала си затваряха очите, ако доведе някой уличен хлапак.
— Сеньор, искаш ли момиче? Много е чиста. Чука се страхотно!
Дженингс отпъди твърде младия сводник с нехайно движение на китката.
— Ами разкарай се оттук бе, педеруго! — кресна недораслякът.
Без да му обръща повече внимание, монсиньорът кривна в зле осветена пресечка зад автогарата в един от най-отдадените на порока квартали на Първа зона. Тръгна към любимото си местенце, където намираше момчета — клуб „Сеньор Чико“. Над входа нямаше никакви надписи. Дженингс плати десет кецала на бияча отпред и добави двайсетачка за бакшиш. Мустакатият здравеняк, чието шкембе започваше да издува мръсната риза, се ухили лукаво и пъхна парите в джоба си.
— Радвам се да ви видя отново, сеньор. Рейналдо още го няма, но ще дойде скоро.
Рейналдо беше на дванайсет, но се различаваше от всяко друго момче, което Дженингс познаваше. Горещо нетърпение изпълваше тъмните кътчета на душата му. Момчетата за забавления в клуба имаха на разположение тесни олющени стаички на горния етаж. Клиентите плащаха десет долара за трийсет минути с някое от тях, но половината получаваше собственикът на клуба. За редовен клиент като Дженингс и за доста повече пари биха пуснали Рейналдо да излезе с него. Отмести мръсната завеса и се навря в гъмжилото от потни възбудени мъже. Ниската зала вонеше на застоял дим от марихуана. Младежи танцуваха с много по-възрастни от тях клиенти, повечето европейци и американци, очите им изцъклени от евтин кокаин, „екстази“ и текила.