Выбрать главу

Лодката се разклати плашещо, когато монсиньорът послуша стареца и се премести към носа. Старият, но прилежно поддържан двигател запали с едно завъртане на ключа. След секунди се понесоха по гладката хладна повърхност на езерото. Слънцето се спускаше към планините над Сан Маркос и огряваше в оранжево плантациите с кафе по склоновете на трите вулкана. Монсиньорът не се интересуваше от красотата на природата, улисан в единствената страница от архива, която успя да препише в музея.

Стелата наистина била извадена по време на разкопки от експедицията, която Химлер изпратил в джунглата през 1938 година. Нямаше подробности как е попаднала накрая в музея. А и за Дженингс най-важен беше знакът с формата на буквата „фи“, издълбан на камъка. За пръв път виждаше този знак на паметник, останал от маите. И какво ли означаваха числата, също изписани на камъка? Той разбираше добре двайсетичната бройна система на маите, но му беше трудно да разчете набързо захабените от вековете точки и чертички по стелата.

На триста километра североизточно от него последните лъчи на слънцето огряха върха на храм III над зеленото покривало на джунглата. В този момент лъчите почти се изравниха и с храм IV. Наближаваше зимното слънцестоене.

41.

Централа на ЦРУ

Лангли, Вирджиния

Уайли прие обаждането в кабинета си.

— Задържани са в градското полицейско управление. — Гласът на Брандън Грей се чуваше необичайно ясно по криптираната линия. — Медиите са в истерия…

— Сигурно защото също като мен журналистите се чудят как тъй, мамицата му, на двама мъже с маски на главите им е хрумнало да нападнат боклукчийски камион!

— Получиха заповед да проследят сигнала на мобилния телефон и да ликвидират Тутанкамон и Нефертити — гузно каза Грей. — Няма съмнение, че телефонът е попаднал в боклука, но мишените изобщо не са били наблизо…

— Някой да не се е натъкнал на следа, водеща към нас? Какво стана с телефона?

— Засега няма нищо тревожно, сър. Телефонът явно е бил унищожен при пожара. Германия е отменила смъртното наказание още през 1949 година, но хората тук нямат нищо против да бъде въведено отново за такива случаи. Някой от двамата би могъл да се разприказва.

— Това е недопустимо! Отървете се от тях.

— Дори ако намерим изпълнител, готов да рискува и способен да се промъкне в управлението… — Грей се запъна — … ще ни струва огромна сума.

— Не ми пука. Намерете вътрешен човек да свърши работата!

Уайли закрачи из кабинета. Германската канцлерка говореше за „касапница“ и искаше отговори. Той поумува дали да не осведоми за операцията новия директор на Управлението, но веднага се отказа. Ако администрацията на сегашния президент научеше, че вината е на ЦРУ, с Уайли щяха да се разправят безпощадно.

А четири етажа по-надолу спорът между Елън Родригес и Лари Дейвис се разгорещяваше.

— Лари, не знам с какво О’Конър или Вайцман са ни навредили чак толкова, но това минава всякакви граници! — Зелените очи на Родригес святкаха. — Загинаха десет души. Две бебета са мъртви, защото използваме тъпи гангстери! Аматьори, готови да стрелят по всичко наоколо!

— Ако не ти стиска, Родригес… — заплашително изрече Уайли, влязъл току-що в оперативната зала. — Какво имаме, освен онази гнусна издънка в Гьотинген?

Дейвис попи с кърпичка темето си.

— Както се оказа, обектите са били не в Гьотинген, а в Бад Аролсен — призна той и се озърна към Родригес. — Нефертити се е подписала със собствената си фамилия в регистрационната книга.

— Защо се е издънила така?

Дейвис завъртя глава. Отговори Родригес:

— Защото искането за работа с документи се подава много седмици предварително. По времето, когато Вайцман се е обадила в Международната служба за издирване, тя още не е знаела, че сме й вдигнали мерника.

— Тутанкамон с нея ли е бил?

— Придружавал я е мъж, който напълно отговаря на описанието — побърза да каже Дейвис.

— И къде са те сега?

— Не знаем, но изпращаме още хора в Бад Аролсен.

— Което е грешка.

Уайли се вторачи в Родригес.

— Защо да е грешка?

— Първо, Германия не е страна от третия свят, където убийствата са всекидневие — с равен глас започна Родригес. — Всички, начело с канцлерката, настояват да бъде разследван и изяснен последният ни подвиг в Гьотинген. Полицията е нащрек в цялата страна. Ако започнем да пращаме съмнителни хора в градче като Бад Аролсен, само ще си търсим белята. Второ, твърде малка е вероятността обектите още да са там.