— Пак питам — защо?
— Работила съм с О’Конър. Той е… да де, беше един от най-способните ни агенти. Надява се на най-добрия резултат, но е подготвен и за най-лошия. Винаги ще очаква, че сме по петите му. Няма да се размотава там и миг повече, отколкото е било необходимо.
— И къде може да е той сега според тебе?
— О’Конър вече знае какво сме намислили за Вайцман. Досетил се е и че ние… вие искате да се разправите и с него. Нашият човек в Бад Аролсен съобщи, че Вайцман е преглеждала документи от концентрационния лагер Маутхаузен. Може да са тръгнали натам, макар да нямам представа защо О’Конър е на страната на Вайцман. Може би е свързано някак с онази конференция за маите.
— Родригес — студено каза Уайли, — на твое място бих се ограничил с издирването на обектите. — Нареди на Дейвис: — Накарайте хората ни във Виена да държат под око граничните пунктове с Австрия, както и гарите и летищата. Да получават данни от агенциите за коли под наем. Някой да отиде и в Маутхаузен. Искам онези двамата на тепсия!
42.
Маутхаузен
Къртис спря колата пред мрачните стени на Маутхаузен, зад които нацистите бяха избили над 120 000 души. Само някои от претъпканите с нарове бараки за затворници бяха разрушени, иначе лагерът изглеждаше както през 1938 година, превърнат в мемориал на невинните жертви.
В ранното неделно утро паркингът беше празен. Автобусите с туристи щяха да се струпат след часове. Къртис и Алета тръгнаха смълчани към главния портал.
От арката стърчаха ръждясали железни пръти. Лагеристите бяха съборили големия метален орел в деня, когато 11-та бронетанкова дивизия ги освободила най-после през май 1945 година. Тежката дървена порта беше затворена. Двамата влязоха през страничен вход под стражевите кули и попаднаха при сградите на СС, където докараните в лагера хора били събличани и оставали с часове голи на жегата или студа, докато дрехите им бъдат дезинфекцирани.
Алета бе чела много за Маутхаузен, но се оказа неподготвена за зловещите гледки, когато влезе в газовите камери. Прикрити като бани, те можели да поберат до сто и двайсет затворници наведнъж. Тя преглъщаше сълзите, докато се взираше в белите плочки, душовете и тръбите. Всяко помещение беше отделено с дебела стоманена врата, която го затваряла херметично отвън, и имаше шпионка. Есесовците гледали как обречените хора се свличали на пода, а от носовете и ушите им струяла кръв, докато смъртоносният циановодород пълнел камерата.
Все така безмълвно отидоха и при пещите, в които били изгаряни труповете.
— Искам да отидем на чист въздух — каза тя накрая.
Изкачиха стъпалата, по които се излизаше от сградата с газовите камери, и минаха край казармите. Минаха през гранитната „затворническа“ порта и тръгнаха към каменната кариера, където хиляди затворници умрели от изтощение.
Оттук не виждаха паркинга, на който спря черно ауди. Човекът на ЦРУ погледна германския номер на техния взет под наем фолксваген и го изпрати на резидента в Берлин с кодирано съобщение по мобилния си телефон. След десет минути получи указания: „Колата е наета в Касел-Вилхелмсхьое от мъж, чието описание съвпада с външността на Тутанкамон. Предполагаме, че Нефертити е с него. Ако ги разпознаеш, последвай и ликвидирай обектите при първа възможност“.
— Като знам какво се е случвало тук — промълви Алета, — учудвам се, че израелците не проявяват съчувствие към палестинците.
— Някои казват, че Израел има право да се защитава срещу ракетния обстрел.
— Така е, но нападенията на израелците срещу Ливан и Газа бяха несравнимо по-жестоки. Бомбардираха дори училища и представителства на ООН.
— Това едва ли може да се сравни с Холокоста — меко възрази Къртис.
— Всеки живот е скъпоценен. Газа е най-гъсто населеното кътче от планетата — милион и половина души са натъпкани в теснотия, която дори Ватикана нарича „концлагер“. Когато обстрелват такова място, знаят предварително, че убиват и невинни. Ако друга държава си позволи да използва касетъчни бомби и бял фосфор срещу жени и деца, твоите хора във Вашингтон ще я заклеймят яростно. Бял фосфор! Прилепва към кожата и прогаря плътта до кост. Как биха могли израелците да се оправдаят за това?
Къртис мълчеше, изненадан от крайните й възгледи. Не можеше да си спомни дали евреин или арабин бе казал: „Човек без своя страна е лишен от достойнство. А за нас достойнството е по-важно и от собствения ни живот“. Той беше убеден, че в Близкия изток ще се лее кръв, докато арабските ислямисти не признаят безусловно правото на Израел да съществува, а израелците не се изтеглят от незаконните селища на палестинска земя и не върнат земите, които бяха окупирали още през 1967 г., за да може най-сетне палестинската държава да се превърне във факт.