Ключ щракна в бравата и влезе Къртис, понесъл две големи раници и пластмасова торба.
— Тръгваме утре вечер с малък контейнеровоз. Първо спира в Кингстън, Ямайка. После прекосява Карибско море, минава през Панамския канал и поема на север към Пуерто Кецал на тихоокеанския бряг на Гватемала.
— Е, няма да е като на туристически кораб — подсмихна се Алета.
— Вярно. Другият проблем е, че можеха да отделят само една каюта за нас и ще се представяме за съпрузи.
— Какво?!
— Капитанът е набожен католик, но не се притеснявай — все пак в каютата има две койки. — Къртис се ухили до ушите. — Ето малко местна валута… — извади от торбата дебела пачка гватемалски кецали. — И чудесна боя за коса, която превръща всяка жена в пепеляворуса скандинавка.
— Това май е за мен.
— Заедно с остра фризьорска ножица.
Алета се намръщи.
— Слушай, сигурно си харесваш косата — зае се да я увещава Къртис, — и има защо. Прекрасна е…
— О’Конър, спести ми ласкателствата.
— … но ти сама се убеди, че тези типове пипат грубо. За тях чуждият живот няма никаква ценност. Ти си поредният обект, за който ще получат пари. Знам, че номерът с косата е прастар, но може и да ти помогне, ако ще и само веднъж.
— Извинявай, не исках да се държа неблагодарно, но имам нужда от малко време, за да свикна с твоя свят. Кога тръгваме?
— Корабът ще отплава малко преди полунощ. Ето ти и новия паспорт. — Къртис й даде еквадорски паспорт с вишнева корица и златист герб, на който имаше огромен кондор върху връх Чимборасо. — Преправихме и снимката ти — на нея си блондинка, тъй че нямаш избор… — пак се усмихна той.
— Еквадорски паспорт?
— Ами те търсят гватемалка. В Еквадор също говорят испански.
В другия край на града патрулна кола минаваше бавно по улица близо до централната гара и спря при стара тойота.
— Номерът не е същият — усъмни се по-младият полицай.
— Така е — съгласи се другият, — но моделът и вдлъбнатината в задната броня съвпадат. Въведи номера в системата и да видим какво ще излезе.
От другата страна на Атлантическия океан в Лангли още не беше шест часът сутринта, но Хауърд Уайли влезе в оперативната зала, преливащ от безсилна ярост.
— Докъде стигнахме? — попита веднага помощника си.
— Австрийската полиция намерила нашия човек в изгоряла кола. От Виена ни съобщиха преди малко, че кола под наем, каквато са използвали Тутанкамон и Нефертити, е открита в гора близо до Фрайщад.
— Какво са правили там, дяволите да ги вземат?
— Още проверяваме…
— Вероятно ще се опитат да ни заблудят за пореден път, като минат през Чехия — обади се Елън Родригес.
Имаше тъмни сенки под очите. Дейвис бе дошъл малко преди прекия си началник, но останалите не излязоха цяла нощ от оперативната зала.
— И защо? — присмехулно попита Уайли.
— Да речем, че усетът ми подсказва. О’Конър очаква, че ще наблюдаваме големите летища и гари. Оскъдните сведения от наши информатори в полицията не стигат. Нуждаем се от цялата помощ на германската, австрийската и чешката полиция, за да узнаем къде пресичат границите.
— И преди да се опомним, ще ни сдъвчат и изплюят, докато обясняваме на Конгреса и на Белия дом как тъй сме взривили боклукчийски камион в Съюзническа държава! — Уайли й обърна гръб и попита Дейвис: — Имаме ли някаква представа накъде са тръгнали?
Помощникът му се смути и помоли с поглед Родригес за помощ.
— Аз предполагам, че ще се опитат да отидат в Гватемала по-скоро, защото според мълвата там се съхранява Кодексът на маите — каза тя. — Съгласно вашите нареждания уведомих нашите хора в Гватемала. Ще наблюдават летищата и основните гранични пунктове, ще търсят информация и къде би могъл да се съхранява този кодекс.
— А влаковете? — сви вежди Уайли.
Родригес въздъхна.
— Гватемалските железници прекратиха дейността си през 2007 година.
Той се вторачи още по-свирепо в нея.
— Както и да е… Искам тези двамата да бъдат намерени и ликвидирани, преди да ни създадат още главоболия в Германия, Чехия или където са в момента. Искам да знаем какво става по цялата граница на Гватемала — с Мексико, Белиз, Хондурас и Салвадор. На пристанищата също! Искам и кодекса!
Уайли подкани с жест Дейвис да влязат в звукоизолираната стаичка до оперативната зала.
— Родригес става прекалено досадна, не ми харесва, че в Белия дом има кой да се вслуша в приказките й. Вдругиден ще проведат съвещание за HAARP в Аляска. Изритай я натам като наш представител, докато не измисля как да я разкарам окончателно оттук.