— Все още проверяваме. Проследихме ги до Хамбург, но може да са отпътували с влак от града.
— Намерете ги по-скоро!
— Гутен абенд — усмихна се Къртис на униформените.
Единият отвърна на поздрава, другият кимна, докато отминаваха.
— Какви бяха тези? — отдъхна си Алета.
Той сви рамене.
— Не знам. Нито са полицаи, нито са митничари. Може да са от корабната инспекция. Внимавай — напомни, когато стигнаха до подвижното мостче.
— Не сте се разбързали — надменно отбеляза домакинът на кораба, щом стъпиха на палубата. — Отплаваме само след двайсет минути.
— Съжалявам — каза Къртис.
— Капитанът е на мостика — изсумтя домакинът. — Ще ви заведа във вашата каюта, после той ще поиска да види паспортите ви. Последвайте ме.
Той ги поведе по коридора с кръшна походка.
— Не си крие лявата резба — прошепна Къртис.
— Престани! — прошепна в отговор Алета и едва не прихна.
Алета и Къртис бяха застанали до релинга на левия борд и гледаха как двата влекача изтеглят внимателно кораба към талвега на реката. Мощните лампи на палубите осветяваха моряците, които прибираха дебелите въжета. Къртис се взираше напрегнато в кея, за да открие и най-дребния признак, че някой ги е проследил.
— На капитана май не му се занимаваше с нашите документи — каза Алета.
— Затова исках да се качим минути преди отплаването. В момента капитанът си има предостатъчно грижи и няма да си отдъхне, докато корабът не излезе от Ла Манша в открито море.
— Бавен напред — заповяда капитанът на мостика.
В машинното отделение мощният дизелов двигател „Хитачи-Ман“ завъртя лъскавия стоманен вал на витлото.
Хауърд Уайли застана пред биометричния скенер на оперативната зала. Бързата компютърна система сравни мигновено зеницата на окото му с данните в паметта. Няма хора с еднакви зеници на очите, различават се дори при еднояйчни близнаци. Уайли бе наложил в „Операция Маи“ много по-строги мерки за сигурност от обикновените скенери на папилярните линии по пръстите и дланите. Светна зелена лампичка и той влезе в залата тъкмо когато съобщението от Берлин се появи на компютъра на Лари Дейвис:
„Според току-що получените сведения Тутанкамон и Нефертити са отпътували от Хамбург по море. Контейнеровозът «Галапагос» е отплавал преди девет часа към Кингстън, Ямайка, а оттам към Пуерто Кецал на тихоокеанския бряг на Гватемала.“
— Гадост! — изръмжа Уайли. — Можем ли да качим някого на борда?
Дейвис завъртя глава.
— „Галапагос“ отдавна е извън устието на Елба и би трябвало скоро да излезе от Ла Манша.
— Кажи на Родригес, че щом пристигне в Гватемала, първата й задача е да организира „внезапно заболяване“ за някого от екипажа в Кингстън, за да вкара наш човек на кораба. Най-добре е Тутанкамон и Нефертити просто да паднат зад борда, акулите ще се погрижат за тях.
— Като си поприказваш с домакина, ще се убедиш, че е свестен човек. Дори се е запасил със съвсем поносимо вино — похвали го Къртис и отвори бутилката елзаски ризлинг.
През седмицата, откакто бяха на кораба, той успя да се запознае и да поговори с всеки от екипажа. Засега беше почти сигурно, че са успели да се измъкнат от Хамбург, без да им лепнат опашка.
Отначало „Галапагос“ напредваше бързо през океана и вече се намираха западно от Азорските острови, но все по-бурните води принудиха капитана да намали скоростта до десет възела.
След вечерята Алета и Къртис се прибраха в каютата си под мостика.
— Наздраве — вдигна чашата си Къртис.
Алета отвърна на наздравицата, но трябваше да се хване за масата — „Галапагос“ се наклони малко надясно и носът му се зарови в поредната голяма вълна. Разпенена вода заля контейнерите отпред, преди да се оттече през отворите в палубите.
— Ей така се губят десетина хиляди контейнера годишно — кимна Къртис към големите квадратни илюминатори. — Миналата година вълните изхвърлили на брега в Сомалия цял контейнер с пакетчета чипс — истински празник за местните хлапета.
Алета се усмихна и също изви глава да погледне тъмните хълмове от вода пред кораба. Вятърът свистеше в стоманените въжета на крановете и откъсваше парцали пяна от гребените на вълните. Тя пак се взря в Къртис.
— Знаеш ли, ако някой ми бе казал, че ще седя в една каюта с ирландец, ще бдя над две скъпоценни статуетки и ще пийвам ризлинг — доста добро вино, впрочем — докато бягам от цяла глутница наемни убийци, щях да си помисля, че човекът не е с всичкия си.