— Сега ще си сложа щита — предупреди тя в микрофона си. — Гледай да не се мяташ много насам-натам. Не искам някой от вас да се откачи.
После изчезна и на мястото й леко заблещукаха звезди, наредени по очертанията на фигурата й. От вибрациите халките на колана дрънчаха и зъбите на Артемис се тресяха в устата му. Чувстваше се като насекомо в пашкула си от фолио, откъдето се подаваше само лицето му, брулено от нощния вятър. В началото усещането беше почти приятно, той летеше високо над града и гледаше как колите блещукат с фарове по пътищата. После Зеленика се остави на западния вятър и тримата се понесоха по въздушните течения над океана.
Изведнъж за Артемис цялата Вселена се превърна във вихрушка от пронизващи ветрове, самолети с дъвчещи пътници и стъписани птици. До него Бътлър висеше отпуснат в импровизирания вързоп от фолио. То се сливаше с цветовете наоколо, като отразяваше преобладаващите нюанси. В никакъв случай не стигаше до съвършено пресъздаване на обстановката, но определено вършеше работа за нощен полет над океана към Ирландия.
— Това фолио неуловимо ли е за радарите? — попита Артемис по микрофона. — Не искам някой усърден пилот на изтребител да ме вземе за НЛО.
Зеленика обмисли думите му.
— Прав си. Може би трябва да се спуснем малко по-ниско, за всеки случай.
След две секунди Артемис горчиво съжаляваше, че изобщо се е обадил: Зеленика нагласи крилата си на стръмно спускане и тримата се понесоха с бясна скорост към нощните вълни. Спряха в последния момент, когато Артемис вече мислеше, че кожата ще отлети от лицето му.
— Така достатъчно ниско ли е? — попита Зеленика с едва доловима нотка на присмех в гласа си.
Те обраха пяната от върховете на вълните и по камуфлажното фолио на Артемис заискриха капки вода. Тази вечер океанът беше бурен и Зеленика следваше очертанията на водната повърхност, като ту се спускаше, ту се изкачваше по хребетите на вълните. Пасаж гърбави китове доловиха присъствието им и забраздиха пенестите води на бурното море, като скачаха на трийсет метра през вълните и се скриваха в черните дълбини. Нямаше делфини. Дребните бозайници се криеха от бурята в тесните заливи и подводните пещери покрай ирландския бряг.
Зеленика заобиколи корпуса на един пътнически ферибот, прелитайки толкова близо край него, че Артемис долови пулса на двигателя. На палубата няколко пасажери групово повръщаха през борда, като едва не улучиха невидимите пътници отдолу.
— Очарователно — промърмори Артемис.
— Не се тревожи — обади се гласът на Зеленика от прозрачния въздух над главата му. — Почти пристигнахме.
Те минаха над фериботното пристанище Рослеър и поеха по бреговата линия на север, прелитайки над планините Уиклоу. Дори в дезориентираното състояние, в което се намираше, Артемис не можеше да не се възхити на скоростта им на придвижване. Тези крила бяха фантастично изобретение. Колко пари можеха да се спечелят от такъв патент! Артемис се овладя. Продажбата на феини технологии беше основната причина за сегашното състояние на Бътлър.
Те намалиха скоростта достатъчно, за да се видят очертанията на отделните градове. Дъблин беше на изток — над мрежата от магистрали блещукаше нимб от жълти светлини. Зеленика заобиколи града и се насочи към по-слабо населената северна част на областта. По средата на голямо тъмно парче земя се издигаше самотна сграда, която изглеждаше бяла на светлината на външните прожектори: потомственото имение Фоул, домът на Артемис.
— А сега ми обясни — каза Зеленика, след като бяха сложили Бътлър в леглото му.
Тя седеше на най-долното стъпало на голямото стълбище. От маслените портрети на стените я гледаха поколения Фоул. Капитанът от Полицията на Нисшите елементи активира микрофона в каската си и го превключи на високоговорител.
— Вихрогоне, запиши това, моля те. Имам чувството, че ще ни се наложи да го чуем отново.
— Всичко стана на една делова среща този следобед — започна Артемис.
— Продължавай.
— Разговарях с Джон Спайро, американски индустриалец.
Зеленика дочу тракане на клавиши. Несъмнено Вихрогон търсеше сведения за този Джон Спайро.
— Джон Спайро — почти веднага се обади кентавърът. — Тъмна личност дори по човешките понятия. Агенциите за сигурност на Калните създания отдавна се опитват да го тикнат зад решетките. Компаниите му са екологични убийци. И това е най-малкото: промишлен шпионаж, отвличане, изнудване, връзки с мафията. За каквото и да се сетиш, той вече го е правил и се е измъкнал.