— Това е човекът — каза Артемис. — Та, бях си уговорил среща с господин Спайро…
— Какво си искал да му продадеш? — прекъсна го Вихрогон. — Човек като Спайро не прекосява Атлантическия океан за чаша чай с кифлички.
Артемис се намръщи.
— Всъщност нямах намерение да му продавам каквото и да било. Само му предложих да изчакам с пускането в продажба на едно революционно изобретение — срещу възнаграждение, естествено.
Гласът на Вихрогон отекна хладно:
— Какво революционно изобретение?
Артемис се поколеба за секунда.
— Помните ли онези каски, които Бътлър взе от Отряда по изтеглянето?
— О, не! — изстена Зеленика.
— Деактивирах механизмите им за саморазрушаване и от сензорите и чиповете конструирах куб: В-куб, миникомпютър. Не беше трудно да инсталирам фиброоптичен блокатор, за да не можете да поемете контрола върху Куба, ако го засечете.
— Дал си феина технология на човек като Джон Спайро?
— Очевидно е, че не съм му я дал! — отсече Артемис. — Той сам си я взе.
Зеленика размаха показалец пред момчето.
— Не се прави на жертва, Артемис. Не ти отива. Какво си си въобразявал? Че Джон Спайро ще си тръгне и ще ти остави изобретение, което може да го направи най-богатият човек на повърхността на планетата?
— Значи твоят компютър ни е засякъл? — попита Вихрогон.
— Да — призна Артемис. — Неволно. Спайро поиска тест за следене и феините вериги на Куба прихванаха сателитните лъчи на ПНЕ.
— Не можем ли да блокираме бъдещи засичания? — попита капитан Зеленика.
— Дефлекторите на Убежище са безсилни срещу собствените ни технологии. Рано или късно Спайро ще научи за Народа. А ако това стане, не виждам как такъв човек просто ще живее в хармония с нас.
Зеленика изгледа кръвнишки Артемис.
— Да ти напомня за някого?
— Аз не съм като Джон Спайро — възпротиви се момчето. — Той е хладнокръвен убиец!
— След още няколко години и ти ще си същият — отвърна Зеленика.
Вихрогон въздъхна. Сложи Артемис Фоул и Бодлива Зеленика в една стая — и скандалът е неизбежен.
— Стига, Зеленика — обади се кентавърът. — Нека се държим като професионалисти. Първо трябва да отменим запечатването. Следващата ни задача е да измъкнем Куба от Спайро, преди той да е разгадал тайните му.
— Имаме известна преднина — каза Артемис. — Кубът е кодиран.
— Как е кодиран?
— Вградих Код на вечността в твърдия диск.
— Код на вечността? — попита Вихрогон. — Впечатлен съм.
— Не беше чак толкова трудно. Изобретих съвсем нов основен език, така че Спайро няма да има база за сравнение.
Зеленика започна да не разбира.
— И колко време ще му отнеме да разбие този Код на вечността?
Артемис не се сдържа да не повдигне вежди.
— Цяла вечност — каза. — На теория. Но с възможностите на Спайро значително по-малко.
Зеленика реши да не обръща внимание на тона му.
— Добре тогава, значи сме в безопасност. Няма нужда да търсим Спайро, щом единственото, с което разполага, е някаква кутийка с безполезни вериги.
— Съвсем не са безполезни — възрази Артемис. — Само дизайнът на чиповете може да отведе изследователския му екип в интересни посоки. Но за едно си права, Зеленика: няма нужда да търсим Спайро. След като разбере, че съм още жив, той сам ще дойде да ме търси. В края на краищата, аз съм единственият, който може да отключи целия потенциал на В-куба.
Зеленика обхвана главата си с ръце.
— Значи всеки момент тук може да нахлуе отряд от наемни убийци, за да търси ключа към твоя Код на вечността. В такива моменти е добре наблизо да има някой като Бътлър.
Артемис свали телефонната слушалка от стойката на стената.
— В нашето семейство има повече от един Бътлър — каза той.
Глава 4: Да влезеш в семейството
За осемнайсетия си рожден ден Джулиет Бътлър поиска и получи предпазна ластична жилетка за джудо, два тежки ножа за мятане и видеокасета с финалите от Световното състезание по кеч — неща, които обикновено не присъстват в списъка с желани подаръци на едно младо момиче. Но Джулиет Бътлър не беше като другите млади момичета.
Джулиет правеше изключение в много отношения. Първо, тя можеше да порази движеща се цел с всяко оръжие, което ви дойде наум, и, второ, можеше да запрати противника си на разстояние, достатъчно голямо, за да се счита за безопасно.
Разбира се, Джулиет не беше научила всичко това само с гледане на записи от състезания по кеч. Тя бе започнала обучението си на четиригодишна възраст. Всеки ден, след като я вземеше от детската градина, Домовой Бътлър водеше малката си сестричка в дожото на имението Фоул, където я обучаваше на различните видове бойни изкуства. На осем години Джулиет беше трети дан с черен колан в седем дисциплини. На единайсет вече излизаше извън йерархията на коланите.