Артемис направи пауза, за да остави събеседника да помисли.
Очите на Спайро изглеждаха огромни зад очилата.
— Искаш да кажеш, че тази кутийка…
— Ще направи ненужна всяка друга технология. Вашите компютърни фабрики няма да струват пукната пара.
Американецът пое дълбоко дъх няколко пъти.
— Но как… как?
Артемис обърна кутийката. Отдолу леко проблясваше инфрачервен сензор.
— Това е тайната. Омнисензор. Може да прочете всичко, което му дадете. И ако сорс-кодът е вътре, може да проследи всеки сателит, който пожелаете.
Спайро размаха пръст.
— Но това е незаконно, нали?
— Не, не — отговори Артемис усмихнат. — Няма закони срещу такова нещо. И поне две години след излизането му няма да има. Вижте колко време им трябваше да закрият „Напстър“.
Американецът обхвана лицето си с ръце. Това беше прекалено.
— Не разбирам. Тази играчка изпреварва с години — не, с десетилетия — всичко, което имаме сега. А ти си едно нищо и никакво тринайсетгодишно хлапе. Как я направи?
Артемис помисли секунда. Какво да му каже? Че преди шестнайсет месеца Бътлър е превзел отряд от Полицията на Нисшите елементи и е конфискувал феина техника? А после той, Артемис, е взел компонентите и е сглобил тази превъзходна кутийка? Не става.
— Да кажем, че съм много умно момче, господин Спайро.
Американецът присви очи.
— Може би не толкова умно, колкото твърдиш. Искам демонстрация.
— Така е честно — съгласи се Артемис и кимна. — Имате ли мобилен телефон?
— Естествено — Спайро сложи мобилния си телефон на масата. Беше последен модел на „Рибас Чипс“.
— Обезопасен, предполагам.
Спайро кимна арогантно.
— С петстотинбитов код. Висш пилотаж. Не можеш да проникнеш в „Рибас 400“ без код.
— Ще видим.
Артемис насочи сензора към слушалката. На екрана тутакси се появи схема на мобилния телефон.
— Сваляне? — попита метален глас от тонколонките.
— Потвърдено.
За по-малко от секунда работата беше свършена.
— Сваляне завършено — обяви кутийката с нотка на задоволство.
Спайро остана зашеметен.
— Не вярвам. Тази система ни струваше двайсет милиона долара.
— Хвърляте пари на вятъра — каза Артемис, като му показа екрана. — Искате ли да се обадите у дома? Или да преведете пари от една сметка в друга? Наистина не бива да държите номерата на банкови сметки в SIM карта.
Американецът помисли няколко секунди.
— Това е трик — обяви той накрая. — Сигурно си проучил телефона ми. По някакъв начин, не ме питай какъв, си получил достъп до него.
— Логично предположение — призна Артемис. — И аз бих си помислил същото. Кажете върху какво да тестваме.
— Ей там — каза накрая Спайро, като посочи рафта с видеокасети над бара. — Пусни една от онези касети.
— Само това ли?
— Като за начало става.
Арно Тъпст с пресилена показност прехвърли касетите и накрая избра една без надпис. Сложи я с трясък на масата, от което сребърните прибори подскочиха на половин сантиметър във въздуха.
Артемис едва устоя на импулса да ококори очи и постави червената кутийка направо върху касетата.
На миниатюрния плазмен екран се появи изображение от съдържанието на касетата.
— Сваляне? — попита кутийката.
Артемис кимна.
— Свали, компенсирай и просвири.
И тази операция отне не повече от секунда. На екрана оживя стар епизод от английски сериал.
— DVD качество — отбеляза Артемис. — Независимо от записа В-кубът компенсира качеството.
— Кой?
— В-кубът — повтори Артемис. — Така нарекох моята малка кутийка. Признавам, че е малко праволинейно. Но подходящо. Всевиждащият куб.
Спайро грабна видеокасетата.
— Провери я — нареди той, като даде касетата на Арно Тъпст.
Изрусеният телохранител пусна видеото в бара и пъхна касетата в процепа. На екрана се появи надпис „Коронейшън Стрийт“. Същият сериал. Но далеч не със същото качество.
— Убедихте ли се? — попита Артемис.
Американецът задрънча с многото си гривни.
— Почти. Последен тест. Имам чувството, че правителството ме следи. Можеш ли да провериш?
Артемис помисли малко, после доближи мултисензора до устата си.
— Куб, разчиташ ли системи за наблюдение в тази сграда?
Машината побръмча секунда.