Спайро задъвка незапалената си пура: размишляваше.
— Не е толкова просто. Хлапето е много предвидливо. Имението Фоул е като крепост.
Карла се усмихна.
— Говорим за тринайсетгодишно дете, нали?
— След шест месеца ще стане на четиринайсет — отбеляза Спайро в своя защита. — Така или иначе, има някои затруднения.
— Като например?
— Арно е ранен. Фоул е успял някак да му избие зъбите.
— Оле-ле! — възкликна Карла и потрепери.
— Не може да стои на вятър, камо ли да изпълнява операция.
— Срамота.
— Всъщност хлапето обезвреди най-добрите ми хора. Всички са се записали за зъболекар. Това ще ми струва цяло състояние. Не, този път ми трябва помощта на външни хора.
— Искаш да ни наемеш да свършим работата?
— Точно така. Но трябва да са подбрани хора. Ирландия е в Стария свят. Наемните убийци се познават от километри. Трябват ми хора, които да се впишат в средата и да убедят хлапето да дойде тук с тях. Това са лесни пари.
Карла присви очи.
— Ясно ми е, господин Спайро.
— Е, имате ли такива хора? Момчета, които могат да вършат работа, без да бият на очи?
— Както виждам, ще ти трябват железен човек и маймуна.
Спайро кимна: той беше добре запознат с мафиотския жаргон. Железен човек беше човек с оръжие, а маймуна означаваше такъв, който прониква в труднодостъпни места.
— Имаме такива хора в списъците. Гарантирам, че няма да привличат нежелано внимание в Ирландия. Но няма да е евтино.
— Добри ли са? — попита Спайро.
Карла се усмихна. В един от предните й зъби беше инкрустиран мъничък рубин.
— О, добри са — отвърна тя. — Тези момчета са най-добрите.
Мокасина Магуайър тъкмо си правеше нова татуировка. Череп във формата на асо пика. Беше по негов собствен проект и той много се гордееше с това. Всъщност толкова се гордееше, че беше поискал да му направят татуировката на врата. Бъртън Мастилото, човекът, който работеше в салона, успя да накара Мокасина да промени мнението си, като му обясни, че татуировките на врата са като документи за самоличност, когато ченгетата търсят да идентифицират заподозрян. Мокасина отстъпи.
— Добре — каза. — Сложи я на рамото ми.
Мокасина си правеше татуировка след всяка свършена работа. По тялото му не беше останала много кожа, запазила първоначалния си цвят. Ето колко търсен беше Мокасина Магуайър в работата си.
Истинското име на Мокасина беше Алойзиъс, той бе родом от ирландския град Килкени. Сам си беше измислил прякора Мокасина, защото според него звучеше по-мафиотски от Алойзиъс. През целия си живот Мокасина бе мечтал да стане гангстер точно като онези във филмите. Когато опитите му да основе келтска мафия се провалиха, той дойде в Чикаго.
Чикагската мафия го посрещна с разтворени обятия. Всъщност един от босовете й го стисна в мечешка прегръдка. Мокасина изпрати човека заедно с шестима души от охраната му в болницата „Милосърдна Майка Божия“. Не беше зле за момче, високо метър петдесет и два. Осем часа след като бе слязъл от самолета, Мокасина беше зачислен в списъците на мафията.
И ето че сега, две години и няколко поръчки по-късно, той вече беше най-добрият железен човек на Фрацети. Специалностите му бяха въоръжени обири и рекетиране. Далеч не най-обичайното занимание за хора, високи метър петдесет и два. Но Мокасина не беше като другите хора, високи метър петдесет и два.
Той се облегна назад в подвижния стол на салона.
— Харесват ли ти обувките ми, Мастило?
Мастилото примигна, за да пропъди капките пот от клепачите си. Човек трябваше да внимава с Мокасина. И най-невинният въпрос можеше да се окаже капан. Един погрешен отговор — и щеше да се озове в компанията на свети Петър.
— Да. Харесват ми. Как им викаха?
— Мокасини! — отсече нисичкият гангстер. — Мокасини, глупако. Те са запазената ми марка.
— А, да, мокасини. Забравих. Гот е да имаш запазена марка.
Мокасина погледна рамото си, за да провери как върви татуирането.
— Не свърши ли вече с иглата?
— Ей сега свършвам — отвърна Мастилото. — Нарисувах контурите. Трябва само да ги запълня с нова игла.
— Няма да боли, нали?
Естествено, че ще боли, идиот такъв, помисли си Мастилото. Нали ти бода рамото с игла.
Но на глас каза:
— Не много. Намазах рамото ти с анестетик.
— Гледай да не боли — предупреди го Мокасина. — Иначе след малко и теб ще те заболи.
Никой освен Мокасина Магуайър не заплашваше Мастилото. Той правеше татуировките на цялата мафия. Беше най-добрият в щата.
В салона влетя Карла Фрацети. В непретенциозната обстановка на помещението елегантният й черен костюм изглеждаше неуместен.