— Желанието ти е заповед за мен — обади се глас зад него. Беше Мокасина. Той стоеше на вратата на кухнята и държеше в ръце много голям пистолет.
Трябва да признаем, че Сламчо бързо се окопити.
— Нали ти казах да ме чакаш отвън.
— Вярно, каза ми. Но аз реших все пак да вляза. И познай: нямаше септична яма, нямаше канализационна тръба. Задната врата беше широко отворена.
Сламчо имаше навика да скърца със зъби, когато мисли. Звукът беше като от стържене на нокти по черна дъска.
— А… да. Тук извадихме късмет. И аз се възползвах, но за нещастие момчето ме видя. Тъкмо бях спечелил доверието му, когато влезе ти.
— Не си прави труда — каза Мокасина. — Микрофонът ти е включен. Чух всичко, Слам. Или може би Сламчо, джуджето от Феиния народ.
Сламчо преглътна наполовина сдъвканата храна. Отново голямата му уста го беше вкарала в затруднение — може би щеше да успее и да го отърве. Не беше никак трудно да откачи челюстта си и да погълне дребния наемен убиец. Беше лапал и по-големи залъци. Един бърз залп от газове щеше да го завърти като спирала из стаята. Надяваше се само оръжието да не гръмне, преди да го е прокарал през стомашно-чревния си тракт.
Мокасина забеляза погледа в очите на Сламчо.
— Точно така, дребосък — каза той, като вдигна дулото на пистолета си. — Само опитай да мръднеш. Да видим къде ще стигнеш.
Артемис също размишляваше. Знаеше, че за момента е в безопасност. Новодошлият нямаше да наруши заповедта и да го нарани. Но времето на Сламчо изтичаше и нямаше кой да го спаси. Дори да беше наблизо, Бътлър бе твърде слаб, за да се намеси. Зеленика беше заета да изпълнява Ритуала. А самият Артемис не се справяше особено добре в ситуации, изискващи физическо натоварване. Налагаше се да преговаря.
— Знам за какво си дошъл — започна той. — За тайните на Куба. Ще ти ги кажа, но само ако оставиш приятеля ми на мира.
Мокасина размаха пистолета.
— Ти ще направиш каквото поискам когато поискам. Сигурно ще се разревеш като момиче. Понякога и това се случва.
— Много добре. Ще ти кажа каквото искаш да знаеш. Само не стреляй по никого.
Мокасина преглътна усмивката си.
— Разбира се. Няма проблем. Бъди добро момче, ела с мен и никой няма да пострада. Имаш думата ми.
В кухнята влезе Бътлър. Лицето му лъщеше от пот, той дишаше на пресекулки.
— Погледнах на монитора — каза телохранителят. — Колата е празна, другият трябва да е…
— Тук — довърши Мокасина. — Не е новина за никого, освен за теб, деденце. А сега без резки движения, да не получиш сърдечен удар.
Артемис видя как очите на Бътлър зашариха из стаята. Търсеше нещо, което да използва. Нещо, с което да ги спаси. Може би вчерашният Бътлър би успял, но днешният беше с петнайсет години по-стар и още се възстановяваше след магическата хирургия. Положението беше безнадеждно.
— Можеш да вържеш останалите — предложи Артемис. — После ще тръгнем.
Мокасина се плесна по челото.
— Страхотна идея! После може да опитаме и друга тактика за забавяне, само че аз не съм чак такъв аматьор.
Гангстерът усети как по гърба му пълзи сянка. Той рязко се обърна и видя, че на вратата стои момиче. Още един свидетел. Карла Фрацети щеше да получи допълнителна сметка за тези усложнения. От самото начало нещата не се развиваха така, както тя му ги бе описала.
— Добре, госпожице — каза Мокасина. — Ела при останалите. И не върши глупости.
Момичето на вратата отметна косата си назад и примигна с лъщящи зелени клепачи.
— Аз не върша глупости — отвърна то. После рязко протегна ръка към пистолета на Мокасина. Грабна пълнителя и сръчно го извади от дръжката. Сега оръжието не ставаше за нищо, освен за зачукване на гвоздеи.
Мокасина отскочи назад.
— Хей, хей! Внимавай. Не ми се иска да те нараня по погрешка. Това чудо може да гръмне.
Само така си мислеше.
Той продължи да ги плаши с безполезния метален предмет.
— Назад, момиченце: не ме карай да повтарям.
Джулиет размаха пълнителя под носа му.
— Иначе какво? Ще ме убиеш с това?
Мокасина се опули при вида на пълнителя.
— Хей, това ми прилича на…
Джулиет така го фрасна в гърдите, че той се озова зад бара.
Сламчо погледна към зашеметения гангстер, после към момичето на вратата.
— Бътлър, само налучквам, но ми се струва, че това е сестра ти.
— Прав си — каза прислужникът и прегърна Джулиет. — Как позна, за бога?
Глава 7: Най-добре скроените планове
Време беше за съвещание. Същата нощ групата се събра в залата за съвещания на имението пред два монитора, които Джулиет бе донесла от контролния център. Вихрогон се беше включил на честотата на мониторите, така че присъстващите имаха жива връзка с него и с подполковник Кореноплод.